Джими Ток идва на света в същата нощ, когато дядо му се разделя с живота. Руди Ток се вслушва в бурята, бушуваща навън, и неспокойно крачи по коридора между чакалнята за бъдещи бащи и стаята на умиращият си баща Джоузеф. В мига, в който бурята достига апогея си, старецът внезапно проговаря за пръв и последен път, след като е получил инсулт.Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
Вечерта, в която съм се родил, моят дядо Джоузеф Ток, изрекъл десет предсказания, които са повлияли силно на живота ми. След това, точно в момента на моето раждане, той починал.
Никога преди това не се било случвало Джоузеф да се занимава с пророчества. Той бил сладкар. Бил майстор на еклерите и лимоновия пай, а не на пророчествата.
Някои хора живеят ръководени от мъдрост, рисуват пътища като красиви арки, свързващи този свят с вечността. Аз съм на трийсет години и не мога да видя на къде върви моят живот, но не само, че не е изящна арка, но доста прилича на криволичеща линия от една към друга криза.
Аз съм муден, но това не означава, че съм глупав; просто съм „големичък“ за моя размер и невинаги знам накъде ме водят краката.
Не че не се харесвам или пък съм се примирил с нещо, което не мога да променя. Очевидно мудността е част от моя чар, и то доста печеливша, както ще се убедите.
Без съмнение сега се питате какво имам предвид под „големичък“ за моя размер. Ето че да пишеш за себе си се оказва по-трудно, отколкото си го представях.
Аз не съм толкова висок, колкото хората си мислят. Всъщност въобще не съм висок по стандартите на професионалния, а даже и на училищния баскетбол. Не съм нито набит, нито мускулест като фитнесманиак. Така да се каже, аз съм широкоплещест.
Но мъже, които са даже по-високи и по-тежки от мен, ме наричат „мечо“. Прякорът ми в училище беше „Вола“. От дете слушам шегите на хората за това какви астрономически сметки за храна плащаме. Несъответствието между реалните ми мерки и начина, по който ме възприемат хората, винаги ме е озадачавал.
Жена ми, любовта на моя живот, смята, че имам много по-силно присъствие, отколкото физика. Тя казва, че хората ме измерват по впечатлението, което създавам.
Намирам тази идея за нелепа — просто глупост, родена от любов.
Когато правя „свръхразмерно“ впечатление у хората, то със сигурност не е, защото съм се стоварил върху тях. Нито защото съм ги настъпил.
В Аризона има място, където, след като пуснеш на земята топка, тя започва да се изкачва нагоре, незачитайки земното привличане. Истината е, че това е измама на перспективата, в която елементи от необичайни пейзажи се наговарят, за да измамят окото. Подозирам, че аз съм подобна лудост на природата. Може би изглеждам по-едър, защото светлината се отразява или увива по някакъв специален начин около мен. Вечерта, когато съм се родил в болница „Сноу Каунти“ в Сноу Вилидж, Колорадо, дядо ми казал на сестрата, че ще бъда дълъг петдесет сантиметра и ще тежа четири килограма и петдесет и шест грама.
Сестрата се стреснала от думите му не защото четири килограма и петдесет и шест грама е много за новородено — раждат се и по-тежки — и не защото дядо ми бил сладкар, който изведнъж започнал да говори като ясновидец. Четири дена преди това той получил удар, дясната му страна била парализирана и не можел да говори. Обаче от леглото в интензивното отделение започнал да прогнозира с ясен глас, без никакво усилие или колебание.
Друго негово предсказание било, че ще се родя в десет и четирийсет и шест вечерта и че ще се родя със синдактилия.
Тази дума си е трудна за произнасяне по принцип, а какво остава, ако си получил удар.
Синдактилията, както обяснила сестрата на баща ми, е вроден дефект, при който два или повече пръста са сраснали. При сериозните случаи костите на тези пръсти са така слети, че два пръста имат един нокът. Необходими са няколко операции, за да се оправи такъв дефект и за да е сигурно, че нещастното дете ще се превърне във възрастен, способен да показва среден пръст на всеки, който си го заслужи.
В моя случай проблемът беше в пръстите на краката. Два на левия и три на десния бяха сраснали.
Майка ми — Мадлен, която баща ми с любов наричаше Мади или понякога „лудичката“, твърди, че са смятали да се откажат от операциите и вместо това да ме кръстят Флипър.
Флипър е името на делфин, който в края на шейсетте участвал в известно телевизионно шоу със същото заглавие. Според майка ми това шоу било „радващо, прекрасно и забавно глупаво“. Изчезнало от ефира няколко години преди да се родя.
В ролята на Флипър бил един обучен женски делфин на име Сюзи. Това най-вероятно е първият пример за травестизъм по телевизията.
Всъщност травестит е мъж, който се облича като жена в търсене на сексуално удоволствие.
Но да не забравяме, че Сюзи — съответно Флипър — не е носил никакви дрехи.
Следователно това е било предаване, в което женско същество се е появявало голо и е било достатъчно едро, за да мине за мъжко.
Само преди две вечери, когато се бяхме събрали да хапнем известния само на майка ми пай със сирене и броколи, тя попита риторично дали въобще има някакво съмнение, че потресаващият спад на качеството на телевизията, започнал с Флипър, е довел до настоящото и състояние на скучно-скандален показ на изроди. Подхващайки тази мисъл, баща ми каза:
— Всичко това всъщност започна с Ласи. Във всяко предаване тя се появяваше гола.
