Моран тръгна към опръсканата с кръв спалня.
— Живееше си… — забеляза той.
Боз още лежеше проснат върху леглото, заклан като животно. Няма по-кървави рани от серия пробождания в шията на тяло, разтърсвано от спазмите на екстаза и наркотичното опиянение. Скъпите чаршафи бяха втвърдени от тъмната засъхнала кръв, матракът прогизнал до пружините.
Кърън се взираше в трупа, сякаш го фотографира с очи. После се обърна, огледа се, поклати глава и измърмори:
— Същински полицейски конгрес!
Вътре вече работеше екип от експерти, които щяха да претърсват стаята, докато съберат материал, достатъчен за цяла биография на Джони Боз. Същото щеше да стори с надупченото му тяло съдебният лекар. Имаше и двама от отдел „Убийства“, Хариган и Андрюс. Бяха ги повикали тъкмо когато дежурството им приключваше и застъпваха Кърън и Моран. Неколцина униформени полицаи допълваха обичайната картина на огледа.
Обаче следващите две ченгета, които пристигнаха, не бяха от онези, които обикновено се появяват на местопроизшествието. Кърън се оттегли в един ъгъл на пищната спалня и загледа мрачно лейтенант Фил Уокър и капитан Марк Талкът. Уокър, шеф на отдел „Убийства“ в полицията на Сан Франциско, имаше пълно право да бъде тук — макар Кърън да се дразнеше, че смъртта на бившата рокзвезда привлича най-едри риби, докато убийството на някоя бедна стара жена в Хънтърс Пойнт едва ли бе се радвало на същото внимание. Присъствието на Талкът, заместник-шеф на полицията и пръв политически съветник в канцеларията на кмета, говореше недвусмислено, че се е случило нещо необичайно, нещо, което е свързано не толкова с убийството, колкото с политиката в Сан Франциско.
Гюс Моран, който не се смущаваше лесно, погледна двамата шефове и вдигна вежди:
— Никога не се оставяй да те убият, Ник, защото това ще е краят на спокойствието ти!
— Прав си, каубой! — съгласи се Кърън.
— Познавате ли капитан Талкът, момчета? — попита Уокър.
— Естествено — отвърна Кърън, — редовно четем за вас в колоната на Хърб Коен.
— Много смешно! — рече Талкът.
— На какво дължим вашето присъствие, капитане? — осведоми се дипломатично Моран. В тези неща беше по-добър от Ник.
Талкът скръсти ръце пред гърдите си и огледа помещението с маниера на човек, който е свикнал да командва.
— Наблюдавам — каза той много сериозно.
Гюс Моран се подсмихна, а Ник Кърън едва се сдържа да не се разсмее с глас. Уокър го изгледа мрачно. Погледът му казваше недвусмислено: „Внимавай къде стъпваш!“
Лекарят изтегли от черния дроб на Джони Боз нещо, което приличаше на термометър. То излезе с мляскащ, противен звук.
— Кога е умрял?
— Тридесет и три градуса. От доста време вече изстива… да кажем шест часа — той погледна часовника си. — Смъртта е настъпила около четири сутринта, плюс… минус…
Експертите извадиха малък електронен уред, който приличаше на джобно фенерче. Беше най-новият полицейски хит, лазерен скенер, който можеше да открие всяка човешка следа в помещението — кръв, коси, кожа, отпечатъци от пръсти.
— И така, какво се е случило — попита Талкът.
— Прислужницата дошла преди час и го открила — обясни Уокър. — Тя не живее тук.
— Хубав начин за започване на деня — отбеляза лекарят.
Междувременно лазерният скенер бе готов.
— Ще дръпне ли някой завесите?
Едно от униформените ченгета се пребори с тежката завеса и в стаята стана тъмно. От скенера бликна нездрав зелен лъч, огледалата на тавана го отразиха и оцветиха лицата на полицаите в мъртвешко сиво.
— Да не е била прислужницата — обади се Гюс.
— Тя е на петдесет и четири години и тежи поне сто и десет кила…
— А по тялото няма следи от натъртване… — уточни лекарят.
— Не е била прислужницата — реши Гюс с безизразна физиономия. — Много просто би било да е тя.
— Боз напуснал клуба си към полунощ — съобщи Ендрюс. — По това време са го видели за последен път. Жив, искам да кажа.
— Сам ли е бил? — попита Кърън.
— С приятелка — отвърна Хариган.
— Не думай! — обади се Гюс. — Четиридесет и втори номер, около петдесетте… Отгатнах ли?
Ник погледна трупа.
— С какво е бил убит?
— С шило за лед — отвърна Хариган и му подаде прозрачен пластмасов плик. Стоманеното острие на шилото беше покрито със засъхнала кръв.
— Много необичайно. Трябва добре да го разгледате. Колко рани?
— Десетина каза съдебният лекар. — Три или четири повърхностни, но останалите са толкова дълбоки, че всяка от тях е била достатъчна. Както е вързан, сигурно е останал без кръв за няколко минути. С тези пробождания е заприличал на решето.
— Къде намерихте шилото? — попита Ник Кърън.
— Стоеше си тихо и кротко на масичката в дневната.
Лазерният лъч бе открил нещо на леглото, някакви странни белезникави петна.
— Навсякъде по чаршафите има сперма — каза момчето със скенера. — Поне половин галон.
— Много забележително — впечатли се Ник.
— Този е чукал, преди да го пречукат — обади се Гюс Моран.
— И е свършил, преди да свърши — изкиска се Хариган.
— Достатъчно — прекъсна ги строго Талкът. — Господа… случаят е много деликатен. Мистър Боз подкрепяше много активно избирателната кампания на нашия кмет. Освен това ръководеше Палатата за изящни изкуства…
