— Хей, няма проблеми — отвърна му Ник, сякаш са го обидили несправедливо.
Андрюс седеше зад писалището си и пишеше припряно на машина, поглеждайки към драсканиците в бележника до себе си.
— Как си, Сам?
Андрюс се вторачи подозрително в него.
— Питаш ме как съм? Великолепно, Ник, а как си? Май ще подобряваш полицейския рекорд по психо-отпуски.
— Е, аз съм природно надарен — отвърна Ник, приближавайки се към бюрото му. Хвърли поглед към остъкления офис на Уокър и сниши глас. — Откри ли нещо за родителите й?
— Ти си в отпуск, човече — прошепна Андрюс. — По документи се водиш откачен. В момента говоря с един потенциален луд.
Ник се ухили.
— Щом като съм луд, нищо не ти пречи да ми кажеш.
Андрюс хвърли поглед към Уокър и сведе очи към доклада си.
— Моторницата е експлодирала. Имало е теч в бензинопровода. Ремонтирали са я два пъти. Съпрузите Трамел са били застраховани за по пет милиона. Едри риби. Имало е разследване. Не само наше, застрахователната компания е изпратила цял отряд частни копои. Не им се искало да платят ей така десет милиона. Но никой не открил нищо интересно. Съвсем нищо. Чиста работа. Застрахователната компания затворила очи и платила. Твоята и моята заплати са се вдигнали с няколко цента. Нещастен случай. Това е официалната версия.
— А неофициалната?
Андрюс вдигна рамене.
— А ти какво мислиш, Ник?
— Значи е получила десет милиона. Но какво от това. Нали и останалите сто са били за нея. Не, не го е направила заради застраховката. — Направила го е заради тръпката, прибави той наум.
— Чуй какво ще ти кажа. Според всичко, което се знае, тя в никакъв случай не го е направила. Запомни това.
Ник кимна.
— Ще се постарая.
— Кърън!
— Вече съм на вратата, Фил — викна Ник.
— Мини оттук, преди да тръгнеш.
— Разбира се — съгласи се Кърън любезно, тръгна към офиса на Уокър и затвори вратата. — Какво имаш да ми кажеш, Фил?
— Я не ми се прави на хубав, Ник. Познавам те добре.
— Само най-добри намерения изпълват душата ми, Фил.
— Спести си това и ме чуй. Вътрешният отдел има намерение да говори с теб за Нилсен. Те провеждат разследването. Не ние. Това си е изцяло техен случай.
— Значи мухоловците ще се погрижат за душевно болния, така ли? Поправи ме, ако греша, но убийството си е убийство и си остава убийство. Защо тогава Вътрешният отдел ще провежда разследването?
— А, ето го Ник Кърън, какъвто го познавам открай време — поклати глава Уокър. — Нямам намерение да обсъждам това с теб. Не е моя работа, още по-малко е твоя. Просто следвай указанията ми и се постави на разположение на ВО, щом те повикат. Избягвай да се забъркваш в каквото и да било и дръж връзка с Бет Гарнър. Ще ти помогне при експертизата.
Ник скръсти ръце пред гърдите си и каза глухо:
— Тя го е убила.
— Господи боже! Ти наистина си превъртял. Сега пък Бет ли убива хора?
— По дяволите, Фил. Не говоря за Бет, а за Катерин Трамел. Тя е убила Нилсен.
— Не думай!
— Тя го е пречукала. Това е част от играта й.
— Играта й? Първо твърдиш, че е купила досието ти. Сега пък, че е пречукала Нилсен. Бъди така добър и я забрави, моля те. Върви някъде. Върви на плаж. Понечи се на слънце. Зачеркни я от системата си.
— Не вярваш, а? Тя е знаела, че никой няма да повярва. — Той се усмихна и кимна на себе си. — Наистина й се възхищавам. Измислила го е също така хубаво, както смахнатите си книги. Планирала е всичко това с подробности. Знаела, че аз ще кажа, че тя го е убила. Знаела е, че никой няма да повярва.
Уокър го изгледа с нещо като съжаление.
— Тя ще те побърка, Ник. Махни се от пътя й.
— Хей — каза жизнерадостно Ник. — Няма проблеми. Нали съм в отпуск? Не ме е грижа за нищо на този свят.
Ник не се забърка в нищо почти петнадесет минути — толкова му трябваха, за да си проправи път през задръстването от управлението до дома си. Неприятностите, под формата на Катерин Трамел, го очакваха на стълбите пред блока, черният й лотус беше паркиран до бордюра.
— Чух какво се е случило — каза тя с усмивка, която можеше да мине и за подигравателна. — Бива ли така? Стрелец без пистолет!
Ник не беше в настроение да го вземат на подбив. Той изобщо рядко биваше в настроение да го вземат на подбив.
— Ти пък откъде знаеш?
— Имам адвокати. Те имат приятели. Аз имам приятели. С пари човек може да си купи много адвокати и приятели.
— Е, аз не разбирам. Нямам пари. А Гюс е единственият ми истински приятел.
Тя вдигна рамене.
— Аз не говоря за истински приятели… Защо не ме харесва Гюс?
Ник се засмя.
— Гюс ли? Гюс не те харесва, защото смята, че ми се отразяваш зле. Той вероятно има право. Аз обаче те харесвам. Харесвам неща, които ми се отразяват зле.
— Да?
— Да. Ще се качиш ли да пийнем нещо?
Тя погледна изящния платинен часовник на китката си.
— В девет сутринта? Не е ли малко рано?
— Толкова отдавна съм на крак, че вътрешният ми часовник показва почти пладне. Идваш ли, или не?
Тя му хвърли своята объркваща усмивка.
— Мислех, че никога няма да ме поканиш.
— Значи не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш.
