МОЛИ: Да си представим, че един човек е ранен при автомобилна катастрофа. Той има очевидни рани по главата. Ако екипът, който го изследва, ограничи изследването си само до раните по главата, а човекът има също така скъсан далак, това може да се определи като погрешна диагноза или непълна диагноза. Аз вярвам, че тъкмо това се е случило при изследването на Аарон Стемплър от щатския екип. Като са ограничили своите тестове и изследвания просто до това, дали Стемплър е способен да застане пред съда, мисля, че са изпуснали едно важно психическо разстройство — или комбинация от важни психически разстройства. Това не е направено, за да бъде заблуден съдът, те просто не са довели изследванията си докрай.
ВЕЙЛ: Колко време сте прекарали с него, докторе?
МОЛИ: Поне по два часа на ден за общо четирийсет и четири дни.
ВЕЙЛ: Около осемдесет и осем часа?
МОЛИ: Приблизително, да.
ВЕЙЛ: И имате ли медицинска преценка за това, какво е станало в случая с Аарон Стемплър — категоризирали ли сте болестта му?
МОЛИ: Да, Мисля, че страда от комбинация от дисоциативни многоличностни психични разстройства в комбинация с психопатична шизофрения.
ВЕЙЛ: И как определяте, че Аарон Стемплър страда от някаква форма на шизофрения?
МОЛИ: Е, шизифренията е склонна да бъде генетична — това значи, че се предава в семейството. Тя също се причинява от околната среда и социологически фактори. Обикновено комбинация и от трите. Така че това са факторите, които трябва да се търсят в произхода му. Те всичките съществуват в миналото на Аарон.
ВЕЙЛ: Нека поговорим за генетиката, докторе. Имате ли информация, отнасяща се до психическото здраве на майката на Аарон Стемплър.
МОЛИ: Да, имам.
ВЕЙЛ: Ще опишете ли тези обстоятелства?
МОЛИ: На базата на симптомите и социоикономическите условия бих казала, че мисис Стемплър вероятно е страдала от различни форми на шизофрения.
ГУДМЪН: Ваше благородие, ние енергично се противопоставяме на предоставянето на тези свидетелски показания. Д-р Ерингтън може да е най-великата след Фройд, но мисля, че е абсурдно да се иска съдът да приеме един анализ, направен по телефона с един провинциален лекар, който използва термини като „луда от самота“.
ВЕЙЛ: Ако позволи съдът, д-р Ерингтън основава своето предположение върху симтомите, описани от семейния лекар и половин дузина хора от родния град на мисис Стемплър и всичките казват, че тя е показвала много симптоми на шизофрения.
ГУДМЪН: Може да е била изкуфяла, може да е имала болестта на Алцхаймър… същността е, че няма абсолютно доказателство, че майката е имала шизофрения. Предлагаме това да бъде зачеркнато.
СЪДИЯТА: Подкрепям предложението.
ВЕЙЛ: Хайде сега! Тази жена се е крила в къщата си, говорела е с въображаеми предмети, викала е по хората, които са минавали покрай нея. През повечето време не е знаела къде се намира, не е знаела кое време на деня е. Щяла е да умре от глад, ако съседите й не са я хранели. Била е дисоциативна…
СЪДИЯТА: Възражението се приема, Марти. Може би тя е била просто „луда от самота“.
ВЕЙЛ: Много смешно.
СЪДИЯТА (смеейки се): Марти, като познавам Шоут, ще имаш голям късмет, ако стигнеш дотук с предположението си. Продължавай.
ВЕЙЛ: Окей. Какво искате да кажете с „психопатична шизофрения“?
МОЛИ: Психопатите страдат от разстройство в поведението, мисленето и чувствата толкова дълбоко, че те не функционират във всекидневието.
ВЕЙЛ: Можете ли да дадете пример?
МОЛИ: Добре, нека кажем, че един човек се страхува да не бъде застрелян, така че той лежи в кревата си и не отива на работа, за да се изправи пред страха си. Той има нарушена функция. Той се преструва, че има настинка или грип, когато той в действителност е болен — но болестта е психична. От другата страна на измерението — той може би става толкова нефункционален, че отива в офиса и застрелва шефа си. И в двата случая субектът изобщо не осъзнава, че тези възприятия и страхове са анормални, така че той не приема факта, че е психичноболен.
ВЕЙЛ: Какви са симптомите на психозата?
МОЛИ: Една индивидуална история на хроничното и продължително антисоциално поведение. То се изразява в постоянна престъпност, сексуална разнородност, агресивно сексуално поведение…
ВЕЙЛ: Какви са тези субекти?
МОЛИ: Импулсивни, безотговорни, коравосърдечни. Те не чувстват вина за своите антисоциални постъпки понеже в основата си са аморални, не признават законите или моралните задръжки… те не успяват да се поучат от грешките си.
ВЕЙЛ: Добре, вие също така споменахте термина „дисоциативен“. Може ли да го обясните на журито?
МОЛИ: Психопатична шизофрения е дисоциативно разстройство. Това е несъзнателен умствен опит да се защити или извини индивидът, който действа според потиснатите импулси или емоции. Това се прави, като се разедини индивидът от неговото суперего.
ВЕЙЛ: С други думи, един защитен механизъм, причинен от някакъв вид стрес или емоционален конфликт?
МОЛИ: Да, Дисоциативните разстройства включват внезапна промяна в поведението. Това може да въздейства върху човешкото съзнание, двигателните умения, дори върху чувството за самоличност.
