Чарли вижда мъртъвци. Точно така, тя вижда мъртъвци. Работата й е да ги убеди "да влязат в светлината". Но когато тези мъртъвци са починали при далеч не идеални обстоятелства (иначе казано, били са убити), понякога искат от Чарли да потърси сметка на лошите. Нещата се усложняват от изпълнените с гореща страст сънища на Чарли за някой, който я е следвал цял живот. Оказва се, че той май не е мъртвец. Нищо чудно да се окаже нещо съвсем различно…
На Анет.
Моята красива сестра.
Ти си като слънцето: ярка, ослепителна и някак дразнеща на моменти.
Но пък за какво са сестрите?
Огромно и сърдечно благодаря:
На невероятния ми агент Александра Машинист. Благодаря ти, че повярва в тази книга и че ме изтърпя. Енергията ти е заразителна. Ако можеше да я бутилираш, би направила състояние.
На талантливия ми редактор Дженифър Ендърлин. Ентусиазмът ти е достоен за преклонение. Трудолюбието ти е вдъхновяващо. Изключителната ти информираност е безценна.
На всички членове на семейството ми, дори на по-лабилните. Къде щях да съм без такива невероятни роднини? На семействата Ийкинс, Дуарте, Джоунс, Камбъл, Скот, Суопс, Дули и Сник и последни, но никога не и по значимост, могъщите момчета Джоунс: Дани, Джердан, Кейси и най-новото ни попълнение Конър Мейсън. Всички имате сърцето ми и вечната ми признателност.
На богините от ЛЕРА, всички до една и най-вече на моята богиня-критик Тами Боман.
На моите посестрими, финалистки за наградата „Golden Heart“ 2009 г. за автори на любовни романи. Вашата сърдечност и подкрепа бяха неоценими. Благодаря ви за вашето приятелство и сестринска обич.
Специална благодарност на тези, които прочетоха творбата ми и оцеляха, за да споделят преживяното. Особено признателна съм за отзивите от: Анет, Дан Дан, ДД, Ашли, Тами, Шери, Брайа, Кики, Емили, Клисти, Габи, Мелвин, Кати, Майкъл, Кит, Даниел Танър или Д2, и на моя сводник Куентин. Скъпя споделеното от вас. Книгите ми също.
Като стана дума за оцелелите, които ще споделят преживяното, гаргантюанско благодаря на Дж. Р. Уорд, Мери Джанис Дейвидсън, Джейн Ан Кренц, Джина Шоуолтър и Кресли Коул. Нямам думи за своята признателност. Мислех да ви изпратя кошници с плодове, но дори лакомствата бледнеят пред дълбочината на моята благодарност. Благодаря ви от най-съкровените кътчета на сърцето си.
И на мама. Надявам се пътешествието ти нагоре да е било вълшебно. Дано устните ти винаги танцуват при песните на Том Джоунс. Поздрави татко от нас.
„По-добре да виждаш умрели, отколкото да си умрял.“
През последния месец сънувах все един и същ сън — тъмнокос непознат се материализира от дима и сенките, за да си играе с мен на чичо доктор. Бях започнала да се чудя дали тези повтарящи се нощни халюцинации, водещи до разтърсващи оргазми, няма да доведат до дълготрайни странични ефекти. Смърт, предизвикана от непоносимо удоволствие, не е шега работа. Перспективата ме отведе до следната дилема: дали да ида на лекар или да черпя наред?
Тази нощ не беше изключение. Сънувах съня убиец, в който присъстваха две умели ръце, горещи устни и творчески използвани кожени бричове, когато две външни сили се опитаха да ме измъкнат от него. Оказах неистова съпротива, но това бяха извънредно настойчиви външни сили. Първо ледена милувка пропълзя по глезена ми и пропъди нажежения ми до червено сън. Потреперих и теглих един ритник, изпълнена с нежелание да се отзова на повикването, после прибрах крака си под дебелия юрган с десенче „Бъгс Бъни“.
Второ, тиха, но несекваща мелодия зазвуча в периферията на съзнанието ми като песен, която ти е позната, но не помниш откъде. След миг осъзнах, че беше подобният на щурче звън на новия ми телефон.
С тежка въздишка отворих очи, колкото да фокусирам поглед върху цифрите, светещи върху нощното ми шкафче. Четири и трийсет и четири сутринта. Що за садист звъни на друго човешко същество в четири и трийсет и четири сутринта?
До леглото ми се чу прокашляне. Насочих вниманието си към мъртвеца, застанал там, после спуснах клепачи и попитах с дрезгав глас:
— Би ли го вдигнал?
Той се поколеба.
— Телефона ли?
— Ммм.
— Ами аз съм нещо като…
— Добре, остави.
Пресегнах се за телефона и лицето ми се изкриви в гримаса от рязката болка, която ме прониза и която ми припомни, че предишната вечер бях пребита до безсъзнание.
Мъртвецът отново се прокашля.
— Ало — изграчих аз.
Беше чичо ми Боб. Засипа ме с поток от думи, очевидно в неведение за факта, че в часовете преди съмване не бях способна да мисля свързано. Концентрирах се с всички сили върху концентрирането си и улових три изпъкващи фрази: напрегната нощ, две убийства, спешно тук. Скалъпих дори и отговор, нещо като: „От коя планета падаш?“.
Той въздъхна, очевидно раздразнен, и затвори.
