— И още нещо — добави Мишел. — Какво толкова, ако Уила е осиновена? Защо Тък не желае да го признае? Осиновяването не е престъпление…
— Може да се окаже, че самоличността на майката е от значение — обяви замислено Шон.
— Или на бащата — каза Мишел.
Тримата се замислиха.
Най-накрая Уотърс попита:
— И първата дама не знае нищо? За децата на собствения си брат?
— Поне така твърди — отвърна Шон.
Уотърс го погледна.
— Но вие не й вярвате.
— Не съм казал подобно нещо.
— Значи й вярвате?
— И това не съм казал. — Шон се облегна назад и се вторачи в агента на ФБР. — Нещо ново при теб?
Уотърс се отпусна.
— Съжалявам, не знаех, че разговорът е двупосочен.
— Ако работим заедно, шансовете да открием Уила Дътън жива ще се увеличат поне малко.
Уотърс не изглеждаше убеден.
— Слушай, казах ти, че не ме интересува кой ще обере лаврите и славата. Просто искаме да открием момичето.
— Не можеш да не се съгласиш с такава сделка — добави Мишел.
Уотърс допи бирата си и я погледна с любопитство.
— Майка ти наистина ли е била убита?
— Да.
— Улики?
— Главният заподозрян е баща ми.
— Исусе!
— Не, името му е Франк.
— Не би ли трябвало да се занимаваш основно с това?
— Аз съм жена.
— Е, и?
— За разлика от мъжете мога да се занимавам с няколко неща едновременно.
Шон го потупа по ръката.
— Е, какво ще кажеш, Чък?
Уотърс махна на сервитьора да повтори поръчката и каза:
— Върху трупа на Пам Дътън намерихме косъм, който не е нито неин, нито на някого от семейството.
— Нали ДНК анализите не дадоха съответствие в базата данни на криминалния контингент? — попита Мишел.
— Така е. Изследвахме косъма по друг начин. Изотопен анализ за откриване на географски следи.
Шон и Мишел се спогледаха.
— Какво открихте? — попита Шон.
— Че онзи, на когото е косъмът, с години се е хранил с животински мазнини и много зеленчуци.
— И какъв е изводът? — попита Мишел.
— Не е кой знае какво, макар че типичната диета на американците вече не включва много зеленчуци.
— А тези мазнини и зеленчуци обработени ли са били? — попита Мишел.
— Не мисля. Но нивата на натрия са високи.
Шон погледна Уотърс.
— Може би ферма? Във фермите колят и ядат животните, които отглеждат. Може би консервират месото със сол. Прибират реколтата и отново я консервират със сол.
— Може би — кимна Уотърс. — В пробите обаче откриха още нещо.
Той се поколеба.
— Не ни дръж в напрежение — пошегува се Шон.
— Водата, която е пил. Изотопният анализ го отразява. Лабораторията стесни възможностите до район от три щата.
— Кои са те?
— Джорджия, Алабама и Арканзас.
— Това съвпада с района, откъдето е изпратено писмото — отбеляза Мишел.
— Три щата в една редица — заключи Шон замислено, загледан в питието си.
— Изглежда и дъждовната, и питейната вода там имат някаква особеност — продължи Уотърс. — И през годините тя е изследвана доста обстойно. Ето защо от лабораторията са толкова сигурни в заключението си.
— Могат ли да кажат дали е вода от кладенец, или е градска?
— От кладенец — отговори Уотърс. — Няма следи от хлор и други пречистващи вещества.
— Значи ли, че е от селски район?
— Възможно е, макар че и подпочвените води там имат допълнителни признаци. Преди да ме прехвърлят тук, живеех на такова място.
— И си ял на корем необработени животински мазнини и зеленчуци? — възкликна Шон.
— Да, много е възможно да е от селски район. Въпреки всичко територията е огромна и трудно ще я претърсим.
— Трите щата обаче не се връзват с коасатите — обади се Мишел. — Те са в Тексас и Луизиана.
— Коасатите обаче произхождат от Алабама — възрази Шон.
— Произхождат, но сега не живеят там.
— Ще можеш ли да провериш все пак версията за коасатите? — попита той Уотърс.
Уотърс кимна.
— Агентите ни там ще се заемат веднага. — Изгледа ги изпитателно и попита: — Това ли е всичко, което знаете?
Шон довърши питието си и стана.
— Това е всичко, което знаем и което си струва да се сподели.
Оставиха Уотърс с втората му бира и тръгнаха към джипа. Малко преди да стигнат, телефонът на Мишел звънна. Тя погледна дисплея.
— Кой е? — попита Шон.
— Непознат номер. Идентификаторът на входящите обаждания ми изписва някоя си Тами Фицджералд.
— Коя е тя?
— Не я познавам. — Тя прибра телефона и добави: — Не спомена пред нашия приятел от ФБР за писмото, което е получила Джейн Кокс.
— Не го споменах.
— А защо?
— Защото искам да се вразуми, преди да дам възможност на федералните да я обвинят във възпрепятстване на правосъдието. Това вероятно би се отразило и на предизборната кампания на президента, а него си го бива.
— Шегуваш ли се? На кого му пука как тази история ще се отрази политически на първото семейство? Ами ако коства живота на Уила? Нали основната ти грижа е да върнеш детето у дома? Или онова, което наговори на Уотърс в кафенето, са били празни приказки?
Шон спря и се обърна към нея.
— Мишел, правя най-доброто, което мога. Положението е адски комплицирано.
— Комплицирано е, ако ти го правиш такова. Аз обичам нещата да са прости. Ще намеря Уила с цената на всичко. Това е.
Той понечи да каже нещо, но млъкна и се загледа над рамото й.
Мишел най-накрая се обърна, за да види какво има там.
