Пътеводител за посветени полностью

Абсолютно нищо от Сам Рейми или Роджър Корман.* Нима

не беше чувала за „Злите мъртви"?

(стр. 138)

Той повдигна едната си вежда, после продължи да гледа

втренчено брат си.

- Аз съм злият, в случай че не си се досетила сама.

Пълна колекция от комедийните серии на „Остин Пауърс".

- Исках да чуя името ти.

„Пришълецът". „Челюсти". И трите филма „Голо оръжие".„Го-

- Всъщност злото ми идва отвътре. А името ми е Зейдист.

дзила", „Годзила", „Годзила"... до края на рафта бяха само филми

(стр. 240)

с Годзила. Погледна на долния ред. „Петък, тринайсети", „Хело-

уин", „Кошмари на Елм Стрийт". Е, поне не беше се снабдил и с

продълженията им. И пълната колекция на „Злите мъртви".

Той въздъхна дълбоко.

Беше истинско чудо, че Рейдж още не е ослепял от цялата

- Господи, обичам те. Наистина, наистина те обичам.

тази попкултура.

После се усмихна.

(стр. 182)

Тя се засмя силно и внезапният звук накара всички глави да

се обърнат.

* Американски режисьори, майстори на филмите на ужасите. - Бел. ред.

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

333

332

Л Ж . P. У О Р Д

Дръжката на черешата беше завързана спретнато около еди­

- Казах ти, нямам нищо против него. - Засмя се тя. - Той е

ния от кучешките му зъби.

толкова сладък, прилича малко на Годзила. И ще го приема като

добра сделка - давам едно, получавам две.

(стр. 309-310)

(стр. 380)

Нямаше как да не се говори за мъжки вампир, който изглеж­

да толкова опасен. Така беше и с брат й. От години слушаше да

„ПРОБУДЕНА ЛЮБОВ"

си шепне какво ли не за Ривендж, но всичко бе лъжа.

Другият беше зад бюрото и бе необикновено неудобен и гро­

(стр. 310)

зен - кожено чудовище в зеления цвят на авокадото и с оръфани

краища, хлътнала седалка и крака, които придаваха ново значе­

ние на думата „здрави ".

- Господи, спаси ме от герои - промърмори тя. - Махайте

се, по дяволите!

Тор постави длан на високата му облегалка.

Най-после привлече вниманието им. Двамата братя спряха

- Можеш ли да повярваш, че Уелси ме кара да се отърва от

да се движат.

това?

Джон кимна и изписа: „Да, мога. "

(стр. 353)

(стр. 76)

Тя поклати глава и се наведе да вдигне една риза от пода.

- Е, а аз не мога да чета. Значи, ние с теб сме идеалната

- Ти си най-сладкият главорез, когото някога съм познавала.

двойка.

(стр. 362)

Джон започна да пише бързо в бележника си. Показа написа­

ното на Фюри, а мъжът с празния черен поглед смръщи вежди.

Тя отметна косата си назад и се засмя.

- Какво написа малкият?

- Значи зрението ти се е оправило.

- Казва, че всичко е наред. Той е добър слушател. А ти мо­

- Както и други неща. Ела тук, Мери. Искам да те целуна.

жеш да говориш.

- О, разбира се. Искаш да се извиниш, че си такъв грубиян,

(стр. 95)

като ме подмамваш с тялото си.

- Ще използвам всички средства.

Той сграбчи ръката й, изтръгна химикалката от пръстите й и

Той отхвърли чаршафите и одеялото от себе си и плъзна

ръка по гърдите си, а после по корема. И по-надолу. Очите й се

изпъна дланта й.

разшириха, когато той хвана ерекцията си в ръка. Докато той се

„Искам да говоря с теб", написа.

галеше, ароматът на възбудата й разцъфна в стаята като букет.

И тогава погледна право в очите й и направи най-удивител­

- Ела тук, Мери. - Той изви бедра. - Не съм сигурен дали го

ната и смела постъпка в живота си.

правя както трябва. Толкова по-хубаво е, когато ти ме докосваш.

Усмихна й се.

- Ти си непоправим.

(стр. 120)

- Само искам малко напътствие.

- Като че ли ти трябва - промърмори тя, като събличаше

пуловера си.

Джон кимна и хвърли поглед на дванайсетте момчета, които

седяха по двойки и бяха втренчили очи в него.

(стр. 362)

334

Д Ж . P . УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

335

„01 Не бих нарекъл това приятелско посрещане, момче'

Погледите им се срещнаха.

та ", помисли си той.

- Искаш ли да ме целунеш? - прошепна тя.

(стр. 135)

Джон ококори очи. Беше изненадан."

- Защото аз бих искала. - Облиза леко устни. - Наистина.

„О... Шансът на живота ти, сега и тук", помисли си той.

След миг Блейлок реши да покаже учтивите си обноски и

„Не припадай. " Един припадък сега щеше да е крайно неуместен.

представи останалите. Всички имаха странни имена. Русият бе

Джон бързо започна да си спомня всички филми, които бе

Леш. А що за име пък бе това?

гледал... Но това не му помогна. Бе почитател на филмите на

(стр. 137)

ужасите и си представи Годзила, чудовището, което стъпква

Токио под краката си, и акулата убиец от филма „Челюсти".

Голяма помощ.

- Това местенце е просто „превъзходно" - каза ченгето, до­

(стр. 204)

като оглеждаше един мъж, облечен в розов костюм и гримиран

в подходящи тонове. - Предпочитам да си имам работа с нар­

комани и бели боклуци и да пия бира, пред тази псевдокултура

Той бе зает с определянето на смените и организирането на

на двайсети век.

борбата с лесърите, опитваше се да превърне четирима сво­

(стр. 151)

бодолюбиви воини като Ви, Фюри, Рейдж и Зи във войници.