РАЙ В ТЕКСАС
Превод
Издателство ИБИС София
БЛАГОДАРНОСТИ
Бих искала да изразя признателността си към следните личности, които споделяха с мен своя опит, докато пишех „Рай в Тексас": Мери Лин Бакстър (както и на Лен, защото ми позволи да открадна няколко от неговите редове), Катрин Джонсън, Памела Литън, Джон Росич, Гленда Сандърс и Рон Стръкнес. Благодарна съм и на Националната атлетическа асоциация, защото отговори на всичките ми въпроси. Благодаря и на приятелите ми Бил, Тай и Зак - вие винаги ми помагахте, когато имах нужда от това. Специално съм признателна както на редактора ми Кери Ферън, така и на агента ми Стивън Акселрод. Изказвам най-дълбоки благодарности към моите читатели, които споделят книгите ми с приятелите си и ми пишат такива чудесни писма. Бог да ви благослови, всички вас.
1.
-
Сребърните върхове на пурпурните ботуши от гущерова кожа на Боби Том Дентън проблеснаха на светлината, когато бившият футболист прекоси килима и сложи длани върху бюрото на адвоката си.
Джак Ейкън го изгледа предпазливо.
- От студиото „Уиндмил" смятат, че се нуждаеш.
- Не ми пука какво мислят те. Всички знаят, че в Южна Калифорния и трън да завъртиш, няма да закачиш нито един, който да притежава капчица здрав разум - заяви Боби Том категорично. - Е, може би някои от фермерите правят изключение, но те са единствените. - Намести високата си и стройна снага в коженото кресло, качи обутите си в ботуши крака върху бюрото и кръстоса глезени.
Джак Ейкън огледа мъжа, който бе най-важният му клиент. Днес Боби Том беше облечен направо консервативно в бели ленени панталони, бледолилава копринена риза, пурпурни ботуши от гущерова кожа и светлосива шапка „Стетсън". Бившият уайд рисийвър не се разделяше със стетсъна си. Някои от гаджетата му се кълняха, че не я свалял дори в леглото, но Джак не вярваше особено на тези твърдения. Без съмнение Боби Том се гордееше, че е тексасец, макар че заради професионалната си футболна кариера бе принуден да прекара по-голяма част от последните десет години в Чикаго.
С външния си вид на сякаш слязъл от лъскава корица на списание, с усмивка, която тутакси пленяваше всяко женско сърце, и с впечатляващия чифт диамантени пръстени на Суперкупата, Боби Том очевидно бе най-чаровното и бляскаво момче в професионалния американски футбол. От самото начало на кариерата му телевизионната публика се влюби в провинциалния му момчешки чар, но онези, които играеха срещу него, не можеха да бъдат заблудени от излъчването му на „добро" момче. Те знаеха, че Боби Том е умен, неудържим и корав противник. Той беше не само най-колоритният уайд рисийвър в Националната футболна лига, но и най-добрият, когато раната в коляното му, получена преди пет месеца по време на последните мачове за Суперкупата, го извади от строя и го принуди да се оттегли на трийсет и три години. Така че сега бе повече от естествено онези от Холивуд да се надпреварват да го направят новия герой в някой от своите екшън филми.
- Боби Том, хората от „Уиндмил" имат право да се тревожат. Те ти плащат няколко милиона долара, за да снимаш първия си филм с тях.
- Аз съм футболен играч, а не проклета филмова звезда!
- От миналия януари ти си
Боби Том смъкна шапката си, прокара ръка през гъстата си руса коса и я нахлупи отново.
- Бях пиян и търсех нова посока в живота си. Ти би трябвало да ме предпазваш от това да вземам важни решения, когато не съм трезвен.
- Двамата с теб сме приятели от доста време и досега не съм те виждал пиян, така че това извинение не минава. Освен това, ти си един от най-умните бизнесмени, които познавам, а и със сигурност не се нуждаеш от пари. Ако не си искал да подпишеш онзи договор с „Уиндмил", нямаше да го направиш.
- Ами, промених си мнението.
- Сключвал си повече сделки, отколкото мога да преброя, и никога не съм чувал да си нарушавал договор. Сигурен ли си, че искаш да започнеш сега?
- Не съм казал, че ще наруша проклетия договор.
Джак помести върху бюрото си две папки и пакетче с ментови бонбони. Двамата бяха приятели повече от десет години, но той подозираше, че едва ли познава Боби Том повече от бръснаря, който подстригва косата му. Въпреки приветливото си и любезно държание, бившият футболист не обичаше да споделя лични неща.
Не че Джак го упрекваше за това. Всеки на този свят искаше частица от Боби Том и спортистът се бе научил да се защитава. Макар че според мнението на Джак, невинаги се справяше добре. Боби Том се бе превърнал в лесна мишена за всеки западнал бивш спортист, по-засукана жена или негов земляк, изпаднал в житейско затруднение.
