При един известен експеримент, целящ да покаже как тези твърдения, в зависимост от тълкуването, могат да се окажат еднакво верни за неопределен кръг хора, френският учен Мишел Гоклен пуска реклама в списанието „Ici Paris“, че ще направи безплатен хороскоп на всеки, който желае. Получава сто и петдесет отговора и надлежно изпраща хороскопите на всички желаещи. След това моли хората да споделят с него какво мислят за своя хороскоп. Деветдесет и четири процента отговарят, че го намират за точен и напълно съответстващ на тяхната личност и характер. Това, което Гоклен не им казал, било, че всички те получили един и същ хороскоп, а именно — този на известен френски масов убиец.
Другият сериозен аргумент срещу астрологията е този, изказан от Джо в „Равноденствие“, когато тя изтъква, че звездите не са застопорени на небето и през шестте хиляди години, откакто за пръв път са били обособени зодиакалните знаци, звездите са променили местоположението си.
Но най-важното възражение по отношение на астрологията се налага от елементарната логика. Целият замисъл се заражда у едни относително примитивни люде, които не са били наясно със същността на заобикалящия ги свят. За хората, живели през 4000 г. пр.н.е., Земята е била специално място, а човечеството — нещо уникално. Според тях боговете контролирали всеки аспект от човешкия живот, а небето не било нищо повече от фон на човешкото съществуване. Днес вече разполагаме с уроците на Дарвин, а астрономите, от Галилео Галилей до съвременните изследователи, работещи с най-модерни радиотелескопи, ни показват, че що се отнася до космоса, човечеството не е значим фактор, а Земята не е нищо повече от една прашинка на опашката на една обикновена галактика сред милиарди други. Като се имат предвид тези факти, човек трудно би повярвал, че разни далечни слънца, някои от които на хиляди светлинни години от нашата планета, могат да имат каквото и да е влияние върху нашия дребен, незначителен живот. Да си убеден в обратното е вероятно най-висшата форма на еготизъм.
Още по темата: „Pseudoscience and the Paranormal“, Terence Hines, изд. Prometheus Books, 1988.
Бодлеанската библиотека е най-голямата академична библиотека на света. Започва съществуването си с една колекция от книги, притежание на Томас Кобам, епископ на Уорчестър, която той дарява на Оксфордския университет около 1320 година. Когато Кобам умира, книгите му са заложени, за да се погасят дълговете му, но по-късно са откупени от колежа „Ориел“ и остават там почти четиристотин години.
Сър Томас Бодли (1545–1613), член на колежа „Мъртън“, е човекът, намерил средствата за построяване на самостоятелна библиотека към университета. Колекцията от книги на Кобам става ядрото на тази нова библиотека, която била открита през 1602 г., а през 1604 била наречена на името на своя създател, Бодли.
Днес Бодлеанската библиотека се помещава в няколко сгради в центъра на Оксфорд и включва също Новата Бодлеанска библиотека, завършена през 1939 година. По-голямата част от петте милиона книги на библиотеката се съхранява в тунели с обща дължина над сто километра, намиращи се под Оксфорд.
За произхода на тези тунели не се знае почти нищо, но се смята, че строежът им е започнал през осемнадесети век и постепенно мрежата се е разширявала. По време на Втората световна война те са били използвани за скривалище на ценни произведения на изкуството и древни реликви, които е можело да пострадат при бомбардировките. Доколкото ми е известно, тунелите никога не са били използвани за окултни цели.
След Нютон и Галилей Робърт Бойл е може би най-значимият учен на седемнадесети век. Той се интересува главно от това, което по-късно бива наречено „химия“, но е също така и адепт на алхимичната традиция. В много отношения можем да гледаме на Бойл като на човека, свързал древното изкуство на алхимията със съвременната наука химия.
Роден в Ирландия през 1627 г. и един от основателите на Кралското дружество, Бойл е нещо като старши държавник в научните среди на седемнадесети век. Неговият най-известен принос към научното познание е книгата му „Скептичният химик“, излязла през 1661 година.
Аристократ по рождение, Бойл е четиринадесетото дете и последен син на графа на Корк и следователно не е имал по-малък брат Джеймс, както е описано в „Равноденствие“. Той е бил също най-знаменитият учен в Оксфорд и е имал лаборатория в Юнивърсити Колидж на главната улица. Днес на стената на колежа, гледаща към главната улица, има плоча, та която пише:
За Бойл се знае също, че е бил член на тайни секти, които се събирали периодично, за да обсъждат различни алхимични въпроси и да обменят окултни познания. Той добре познавал Исак Нютон и бил един от малцината, които будели възхищението на Лукасовия професор. Именно Робърт Бойл по съветвал младия Нютон да не дава гласност на алхимичните си занимания, за да не стане обект на присмех сред научната общност и да избегне евентуалните сблъсъци с Църквата и Короната.
