— Познаваш ли ме, разбойнико? Аз съм Пехливан Бей. Върви при жертвите си!
Бея получи страхотен удар в главата, който го зашемети. После англичанинът го хвана и го занесе горе на зида, откъдето запокити убиеца долу, в дълбокия процеп, където бяха нахвърляни костите на убитите от Хеджан Бей хора. Така джумът беше унищожен до последния човек.
Две седмици по-късно ние бяхме оставили Серира зад гърба си, а пред нас се бе открила чудно красива гледка. Безброй палми поклащаха тъмните си перести корони върху стройните стволи, поръсени сякаш със злато от ярката слънчева светлина. Тези дървета се издигаха в една истинска градина от бледочервеникави прасковени цветове, бели бадемови пъпки и светлозелена свежа смокинова шума, в която се носеше гласът на бюлбюла (Славей. Б. нем. изд.). Това беше оазисът Гат, където заведохме успешно нашия кафила.
След неколкодневен престой и керванджиите, и тебусът се сбогуваха с нас.
— Аллах да те закриля, сихди! — рече той на раздяла. — Ти направи богати хората на този кафила с плячката от Ал каср, но за себе си не взе нищо. Аз вече нямам синове, ала имам за теб една благословия. Отнеси я със себе си в страната на френците!
След още няколко седмици ние най-сетне влязохме в Алжир, където щастливото семейство Латреомон ни посрещна с неописуема радост. Хасан ни беше придружавал през цялото време, а и щафелщайнецът не искаше да се раздели с мен. Заедно с Емери, който заради мен промени първоначалните си пътешественически планове, той също тръгна за Германия, за да опита отново „пивкото“ питие на своята родина. За Латреомон и неговите близки сбогуването с нас бе особено болезнено, а също и брадата на храбрия кабаш ен Нураб издайнически потръпваше, когато ми каза:
— Сихди, ти си отиваш и ние няма да се видим повече, ала в Алмания ще мислиш с радост и гордост за Хасан Бен Абулфеда Ибн Хаукал ал Уарди Юсуф Ибн Абул Фослан Бен Исхак ал Дули и винаги ще го наричаш Хасан ал Кебир и Джесар Бей, Удушвача на хора, който заедно с Пехливан Бей ти помогна да убиеш Асад Бей и Хеджан Бей.
— И аз няма да те забравя, Хасане — обеща му Йозеф, — и ще разказвам в Алмания за Ма ал Зат Бей, Унищожителя на спирт!
— От твоя език капе отрова и никой няма да ти повярва, защото хората от Алмания ще си кажат: „Ей го, връща се Юсеф Ко ер дарб Бен Ко ер дарб Ибн Ко ер дарб Абу Ко ер дарб ал Ка ал брун, клеветникът, неверникът, чакалът, който яде свинско месо!“ Забранявам ти да говориш за мен и сега, и во веки веков! Но ние, сихди, ще разказваме един за друг и моето име ще се разнесе из всички оазиси и във всички шатри на Алмания. Бъди жив и здрав и остани с мир!
