Империята на осите отново е в поход и пръв под ударите й ще попадне град Тарк, който усилено се готви за отбрана. Зад стените му Салма и Тото ще трябва да издържат бурята заедно с мравкородните, изправени срещу многочислена войска и срещу оръжия, каквито Равнините не познават. Докато имперските войски сеят смърт и разрушение по пътя си, младият Император е поел по друга пътека. Прицелил се е в неща по-черни от военните завоевания и ако постигне целта си, това ще е началото на кърваво господство, което ще трае стотици години. Роман, преливащ от въображение. Бойните действия увличат с вълнението от новия поглед към познати тактики… Напомня Гемел, Ериксън и Сандърсън, но със свой уникален талант. Поредно страхотно постижение на Чайковски и достойно продължение на тази епична сага… Sci Fi
На Алекс
Покорно благодаря на всички, които ме окуражаваха и ми помагаха през годините, в това число на Саймън; на Питър и хората от „Макмилън“; на Ал, Анди, Еми-Лу и Пол; на групата пишещи братя от „Дедлайнърс“ и на всички от „Маелщрьом анд Кюриъс Пастаймс“.
Стенуолд Трудан — бръмбаророден политик и ръководител на агентурна мрежа.
Челядинка Трудан, Че — негова племенница.
Тисамон — богомолкороден оръжемайстор.
Тиниса — негова полуродна дъщеря, доскоро повереница на Стенуолд.
Салма (принц Салме Диен) — водно конче от благороден произход, агент на Стенуолд.
Тото — полуроден занаятчия, агент на Стенуолд.
Ахеос — молецороден маг.
Скуто — шипороден занаятчия, агент с висок чин в мрежата на Стенуолд.
Спера — мухородна, агент на Стенуолд.
Балкус — мравкороден, агент на Стенуолд, ренегат от град Сарн.
Талрик — осороден майор от Рекеф.
Ултер — осороден губернатор на Мина, убит от Талрик.
Рейнер — осороден генерал от Рекеф.
Те Беро — мухороден лейтенант от Рекеф.
Сцила — паякородна магьосница и шпионка.
Линео Тадспар — бръмбаророден, говорител на Събранието в Колегиум.
Кимон от Кес — мравкороден майстор на меча от Колегиум.
Хокиак — скорпионороден черноборсаджия от Мина.
Скрил — полуродна, следотърсач на служба при Стенуолд.
Скръб в окови — пеперудородна танцьорка.
Аста — преден пост на осородните, плацдарм за военната кампания срещу Равнините.
Колегиум — град на бръмбарородни, дом на Великата академия.
Федерацията — държава на водните кончета северно от Равнините, окупирана отчасти от Империята.
Даракионският лес — в миналото крепост на богомолкородните, сега призрачна гора, където никой не стъпва.
Хелерон — град на бръмбарородни, индустриалното сърце на Равнините.
Мина — град на бойни бръмбари бойци, сега завладян от Империята.
Сарн — град-държава на мравкородни, съюзник на Колегиум.
Паешките земи — градове на паякородни южно от Равнините, легендарни със своите богатства и обширните територии, които владеят.
Тарк — град-държава на мравкородни в източните Равнини.
Тарн — планинска обител на молецородните близо до Хелерон.
Век — град-държава на мравкородни, враг на Колегиум.
Мистерите — тайната служба на молецородните.
Събранието — изборният ръководен орган на Колегиум, заседава в сградата на Амфиофоса.
Териториите — конкурентни престъпни групировки в Хелерон.
Великата академия в Колегиум — културното сърце на Равнините.
Форумът на умелите — дуелистко общество в Колегиум.
Рекеф — тайната служба на Империята.
В продължение на много години Империята на осите се разширява, воюва със съседите си и ги поробва. След края на Дванайсетгодишната война срещу Федерацията на водните кончета сега осоидите са насочили погледа си към разединените Равнини.
Стенуолд Трудан си дава сметка за мощта на Империята, когато войските й завладяват далечната Мина. Оттогава той изпраща тайни агенти, които да следят напредъка на един враг, в когото собствените му съграждани не виждат заплаха.
Сред агентите му са неговата племенница Челядинка, повереницата му Тиниса, екзотичният принц Салма от Федерацията на водните кончета, един скромен полуроден занаятчия на име Тото… и най-старият му съюзник в борбата, страховитият богомолкороден воин Тисамон.
Но дали усилията им ще са достатъчни да вразумят Равнините навреме?
Утрото му се стори безрадостно, но такива бяха всичките му сутрини. Надигна се от коприните и пчелния пух и кожата му настръхна, усетила всепроникващия студ, от който стаите тук се отърсваха само за месец-два в разгара на лятото.
Зачуди се дали не биха могли да го настанят другаде — не се питаше за първи път, нито за втори, — но знаеше, че няма да стане. Защото би било — неверноподанически в някакъв смисъл. Той беше заложник на собствения си обществен ранг. Пък и тези покои имаха известни предимства. Първо, нямаха прозорци. Слънцето проникваше през процепи в тавана — три дузини и толкова малки, че да спрат дори най-дребния мухороден убиец. Чувал бе да казват, че сноповете светлина рисували красива картина, но той съзираше красота в твърде малко неща и нито едно от тях не се родееше с архитектурата.
