Не по-малко силна бе позицията му по време на сливането. Макар да се бе оттеглил от директорското място още преди години, Дорфман продължаваше да бъде един от големите акционери в „Диджи Ком“. Думата му все още тежеше пред Гарвин. Беше запазил също връзките и доброто си име сред деловите и финансовите кръгове, които значително улесняваха подобни сливания. Одобреше ли Дорфман условията на сливането, почитателите му в „Голдман, Сач“ и в Първа бостънска банка моментално щяха да уредят отпускането на средства. Но ако той изразеше недоволство, ако само намекнеше, че сливането на двете фирми е неразумно, сделката щеше да се провали. Всички го знаеха. Всички много добре разбираха властта, която Дорфман притежава. И на първо място самият той.
Сандърс се засуети на входа на ресторанта, не му се искаше да влиза. След малко Дорфман вдигна очи и го забеляза. Без да прекъсва да говори, той едва забележимо поклати глава: „Не.“ После продължи разговора и лекичко потупа с пръст часовника си. Сандърс кимна, върна се във фоайето и седна. Сложи върху коленете си фотокопията от бюлетина „Ком Лайн“. Запрелиства ги и пак се взря в променения външен вид на Мередит.
След няколко минути Дорфман излезе с инвалидната си количка.
— И така, Томас. Радвам се, че в живота ги няма скука
— Какво значи това?
Дорфман се засмя и махна към ресторанта
— Тук говорят само за това. Цялата вечер единствената ни тема сте ги и Мередит. Всички са толкова развълнувани. Толкова разтревожени.
— Включително и Боб ли?
— Да, разбира се. Включително и Боб. — Дорфман избута количката по-близо до Сандърс. — Сега няма как да поговорим. Има ли нещо особено?
— Мисля, че си заслужава да погледнеш това — каза Сандърс и подаде фотокопията на Дорфман.
Смяташе, че възрастният човек ще занесе снимките на Гарвин и ще му изясни какво всъщност става Дорфман за миг ги погледна съсредоточено.
— Каква прекрасна жена — каза той. — Истинска красавица.
— Виж разликата Макс. Виж как се е променила Дорфман сви рамене.
— Сменила е прическата. И добре е сторила Е, и какво?
— Според мен си е правила и пластична операция.
— Не бих се учудил — отбеляза Дорфман. — Все повече жени го правят. За тях пластичната операция е нещо като миенето на зъбите.
— Побиват ме тръпки.
— Зашо? — попита Дорфман.
— Защото е с умисъл, ето защо.
— Какво значи „с умисъл“? — сви рамене Дорфман. — Просто е изобретателна. Браво на нея.
— На бас се хващам, че Гарвин изобщо не усеща как го действа Мередит — каза Сандърс.
— Не се тревожа за Гарвин — пак поклати глава Дорфман. — Тревожа се за теб, Томас, и за твоя бурен изблик… мм?
— Ще ти кажа защо избухнах. Защото една жена може да пробута такива мръсни номерца, но за един мъж е немислимо. Тя променя външния си вид, облича се като дъщерята на Гарвин, държи се като нея и така се стреми да извлече изгода за себе си. Защото е съвсем сигурно, че няма как да подражавам на дъщеря му.
Дорфман въздъхна и поклати глава.
— Томас, Томас!
— Не съм ли прав?
— Приятно ли ти е всичко това? Имам чувството, че гневът ти доставя удоволствие.
— Не е вярно.
— Тогава се откажи — натърти Дорфман и обърна инвалидната количка право към Сандърс. — Стига си говорил глупости, приеми очевидната истина. Младите хора правят кариера във фирмите, като се съюзяват с мощни ръководители. Така ли е?
— Да.
— Винаги е било така. Някога съюзът е бил явен — чирак и майстор или ученик и учител. Нещата са били подредени, нали? Днес обаче подредбата не е явна. Днес говорим за наставници. Младите в бизнеса имат наставници. Така ли е?
— Добре…
— Така А как младите се сближават с наставниците си? Как слава това? Първо, винаги са на разположение на висшестоящия, помагат, изпълняват, поръчки. Второ, стремят се да бъдат привлекателни за наставника — подражават на неговите вкусове и предпочитания. Трето, защитават неговата кауза във фирмата.
— Чудесно — каза Сандърс. — Какво общо има това с пластичните операции?
— Помниш ли времето, когато дойде на работа в „Диджи Ком“ в Кюпъртино?
— Да, помня.
— Дойде от ДЕК. Нали беше през 1980 година?
— Точно така.
— В ДЕК беше свикнал да идваш на работа всеки ден с костюм и вратовръзка. Но когато те назначиха в „Диджи Ком“, забеляза, че Гарвин носи джинси. Скоро и ти се появи в джинси.
— Разбира се. Такъв беше стилът във фирмата.
— Гарвин беше привърженик на отбора „Джайънтс“. Ти започна да ходиш на мачове в „Кандълстик Парк“. — Но той беше шефът, за Бога!
— Освен това Гарвин обичаше голфа Затова и ти се захвана с голф, въпреки че го ненавиждаше. Помня как ми се оплакваше, че не понасяш този спорт. Тъпо ти се виждаше да гониш като смахнат топчицата.
— Слушай! Не съм си правил пластична операция, за да приличам на дъщеря му.
— Защото не ти се е налагало, Томас. — Дорфман разпери ръце от досада. — Не разбираш ли? Гарвин имаше слабост към агресивни мъжкари, които пият бира, псуват и задирят жените. И ти навремето се държеше точно по този начин.
— Бях млад. Младите са такива.
