развалено ядене, което не мога да повърна — обясни тя, като избърса сълзите от бузите си и
се прокашля. — Дори се зачудих дали да не… как го наричат? Дали да не сключа договор с
наемен убиец.
Вон се ококори.
— Но никога не бих направила подобно нещо. И не знам как да се освободя от гнева.
Вон изпита странно чувство. Все едно се намираше в центъра на ураган. Тежкият му
зеленикав въздух бе успокояващ, но и заплашителен.
— Просто го насочи — каза той с разтуптяно сърце.
— Към какво?
Вон се ухили широко. Щеше да си получи желаното. Вълнуваше се от предстоящото, но
и се страхуваше, че предложението щеше да я отврати.
— Играла ли си някога?
— Да, в училище. Защо? — учуди се тя.
— Не можеш да му направиш нищо, затова трябва да намериш заместник.
— Какъв заместник? — попита сковано.
Сърцето на Вон заби лудо.
— Някого, когото да накажеш. Да излееш гнева си върху някого.
— Мислиш ли, че ще помогне?
— Защо не?
Тя завъртя глава леко, но погледът й остана прикован в него.
— Какво имаш наум?
Имаше безброй начини и Вон знаеше всичките. Беше използвал пръчка, бухалка, дори
камшик. Наведени над бюро или маса, облегнати на плот, обгърнали краката си с ръце.
Облечени в кожа, дантела и лен. Но най-хубавото винаги беше нагорещена червена ръка
върху свежо бяло дупе, проснато в скута на мъчителя. Класиката никога не излиза от мода.
Вон убедително изигра ролята на заловен в изневяра съпруг. Свали джинсите си и се
просна в скута на Мадлин. Малката й ръчичка плясна силно задника му. Тя потръпна и
чувствата й избликнаха като контролирана експлозия. Вон се намръщи. Мадлин ахна, когато
усети коравия му член в скута си. Удари го по-силно, а от очите й се изля порой.
Задникът на Вон тръпнеше от ударите, когато той се надигна и грабна панталона си.
— Чакай.
Членът му омекна, когато Мадлин излезе от стаята и се върна с бурканче в ръка.
Въздъхна и каза:
— Още не сме свършили.
Седна в средата на канапето, а Вон полегна отново в скута й. Сърцето му заби лудо.
Усети аромат на рози, после почувства студения крем. Мадлин го разтри в кожата му и
въздъхна, когато членът му отново се надърви. Махна му да седне до нея.
За първи път тя се наведе и пое пениса му в устата си. Ръката й загали топките му.
Облеченото й в коприна дупе бе достатъчно близо до него. Той го помилва нежно. Мадлин
не носеше бельо.
Членът му запулсира, когато тя го пое дълбоко в гърлото си. Вон стисна дупето й
здраво, а тя повдигна полата си и го възседна.
— О, господи — заповтаря той, когато Мадлин увеличи скоростта.
Ръцете му се свиха в юмруци и той експлодира дълбоко в нея.
— Простено е — прошепна тя в ухото му.
Никой от двамата не искаше да се отдръпне от пропастта, която се създаде между тях.
Видяха се няколко пъти, но се разделяха в края на всяка вечер. Една нощ Мадлин настоя Вон
да отиде в дома й. Стоповете й останаха пред очите му по целия път. Когато той излезе от
хондата си, тя стоеше до кадилака.
— Наистина бих искала да го вземеш.
— Не.
— Настоявам.
Той поклати глава.
Тя продължи да упорства. Отказите му зазвучаха по-енергично. Накрая Вон избъбри
ядосано:
— Не искам шибаното нещо, Мадлин!
Тя се ухили.
— Бях лошо момиче, нали?
Вон повдигна вежди изумено. Тя се завъртя и разлюля дупето си съблазнително. Очите
му се впериха в ориенталската рокля от яркочервена коприна, прилепнала на идеалното
задниче. Мадлин спря до вратата и погледна назад. Размаха пръсти към изчервеното му
лице.
Вон прехапа долната си устна и пристъпи към къщата.
КОЛЕДНИ ПОДАРЪЦИ
Силви изпитваше любопитство към Дядо Коледа. Беше краят на втората седмица, все
още преди средата на декември, и тя бе отегчена. Дядо Коледа сигурно също скучаеше — все
още не идваха много деца, тъй като родителите мислеха, че е още твърде рано за коледни
емоции.
А това означаваше, че Силви трябваше да се погрижи сама за развлечението си. Беше се
записала като доброволка в благотворително дружество, което се грижеше за бедни
семейства, но ролята на един от елфите на Дядо Коледа бе по-скучна, отколкото си бе
въобразявала.
А пък самият Дядо Коледа… той бе истинска загадка. Дали бе стар, или млад? Дебел,
слаб или мускулест? Силви го виждаше само издокаран в костюма: голямо шкембе, пухкава
бяла брада и коса, яркочервен костюм, поръбен с бяла кожа. Момичетата — Джанин, Ашли
и Силви — носеха черни боти с високи токчета, къси червени поли, поръбени с бяла кожа,
тесни ризи и малки жакетчета. Елфите бяха тук, за да връчват опакованите подаръци на
децата, след като те поседяваха в скута на Дядо Коледа, както и да осигуряват приятна
гледка за родителите, докато чакат хлапетата.
Силви се мушна зад завесата, за да грабне още няколко подаръка. Къдравият Йън бе
коленичил пред Кевин. Смъкваше надолу боксерките му и притискаше лице към твърдата
издутина.
Силви спря и завъртя очи.
— Трябва ли да го правите тук?
Йън се обърна към нея, стиснал члена на Кевин в ръка.
— Ревнуваш ли, скъпа?
Тя въздъхна.
— Да.
Кевин се засмя и насочи главата на Иън обратно към пениса си.
— Поне бъдете тихи — промърмори Силви. — Не искате да уплашите хората, дошли да
видят Дядо Коледа.
