телепатична връзка, когато бяха разделени. Но пък бе два пъти по-стар от нея, живееше в
друга страна и бе женен, което изостряше копнежа и ревността й до лудост. Любовта им бе
красива, но травмираща. Накрая принудителната раздяла вече не можеше да бъде успокоена
с телефонни разговори, имейли и думи. За да запази нормалността си, тя бе задължена да
скъса с него, макар да го обичаше. Предстояха й цял живот приключения и какво ли не още,
а той вече бе изживял своя. Сега беше нейното време. Решението беше болезнено и той
естествено го прие зле. Не че нейното състояние бе много по-добро. Чувстваше се
разкъсвана от съмнения, болка и съжаление, припомняйки си дните и нощите с него,
шокиращата им интимност, удоволствието, усложненията, радостта и тъмнината.
Безсънните нощи и безмълвната мъка я следваха и през деня и тя се съгласи да посети една
от приятелките си от Лисабон, която живееше в Париж. Иронично, тъй като Париж бе
градът, където Пепино винаги бе искал да я заведе.
Беше влажна пролет и досаден дъжд обсипваше паветата в Латинския квартал с тъжна
меланхолия. Флора бе отишла в къщата на баба си и дядо си в провинцията, оставяйки
италианката сама за няколко дни. Отначало тя очакваше този момент с нетърпение, по вече
се чувстваше ужасно самотна. Когато не беше заета с изучаването на града, спомените не я
оставяха на мира.
Седеше и четеше книга на Итало Калвино на терасата на „Двете маймуни“, пиеше кафе
и наблюдаваше минувачите — елегантни жени, младежи, които изглеждаха сладки, но със
сигурност щяха да се окажат скучни — когато чу съблазнителния глас на лошия мъж над
рамото си.
— Това е чудесна книга, госпожице — каза той. — Завиждам ви, че я четете за първи
път. Наистина.
Джули вдигна очи към него. Изглеждаше по-възрастен. Не можеше да е не е така.
Корнелия предпочиташе невежеството. Работата си беше работа и бе по-разумно да не е
наясно с мрачните причини, когато получаваше задача.
Дали мишената бе откраднала от някого, измамила, излъгала, убила, предала? Нямаше
значение.
Корнелия знаеше, че сърцето й е ледено. Това улесняваше работата й, не че си търсеше
оправдание. Убиваше и невинни, и виновни с еднаква лекота. Не търсеше причините.
Беше получила тънко досие за мишената си в Париж, половин дузина страници с
информация за навиците му и местата, които посещава редовно, както и няколко снимки.
Всичко бе прибрано в кафявия плик, пъхнат между черните й кашмирени пуловери в куфара.
Бе добавила и няколко страници от финансовата рубрика на „Ню Йорк Таймс“ и раздела за
международни инвестиции на „Уол Стрийт Джърнъл“, в случай че някой митничар реши да
провери багажа й на летището. Мишената бе мъж в края на четирийсетте, хубав по груб,
мъжествен начин, който се харесваше на някои жени. Висок, с посивяла по слепоочията коса
и елегантен вид. Корнелия разгледа внимателно една от снимките и забеляза студените
зелени очи и стоманената решителност зад изкривената усмивка. Опасен човек. Лош човек.
Но всички те имаха слабости, а неговата очевидно бяха жените. Обикновено бе така.
Корнелия въздъхна. Продължи да чете информацията и да си води бележки. Накрая включи
лаптопа и влезе в интернет, за да намери клубовете, които плячката й посещаваше редовно.
Намираха се из целия град, но основните бяха съсредоточени в Льо Маре24 и близо до
Лувъра. Тя си записа подробностите за „В множеството“, „Замъкът на лилиите“, „Свещите“
и „Крие и Ману“ и разучи съответните уеб страници. Беше ходила в подобни суинг 25 клубове
в Щатите и по работа, и за удоволствие, но ги намираше доста гнусни. Може би парижките
щяха да се окажат по-добри, но се съмняваше. Не се стесняваше от секс на обществено
място, да не говорим за ексхибиционизъм — все пак беше стриптийзьорка преди години и се
кефеше на работата си, но смяташе, че сексът е нещо лично. Но пък винаги бе имала
проблеми с любовните връзки и представата за секс и можеше да признае обърканите си
чувства в това отношение.
Зачуди се дали сексът в Париж щеше да е различен.
Надигна се от леглото, където бе разпиляла листата и снимките, изключи лаптопа и
влезе в малката баня. Свали тениската си, смъкна белите памучни бикини и се огледа в
огромното огледало.
И пророни сълза.
Лошият мъж нямаше проблеми да свали младата италианка. Притежаваше богат опит и
подмамваща елегантност. А и тя още страдаше за Пепино и бе лесна и уязвима плячка.
Първият й любовник я бе предупредил, че никой мъж никога нямаше да я обича силно като
него, нито да я докосва със същата нежност. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че бе прав. Но
пък бе адски лесно да падне в ръцете на французина, за да продължи живота си. Беше
наясно, че той иска само да я изчука и да я използва, но засега това бе достатъчно добро за
Джули. Чувстваше се изгубена, а бурният секс бе добър начин да погребеш миналото и
болката. Новият мъж нямаше да я обича, той бе просто приключение. Защо не? Това беше
Париж, нали? А пролетта скоро щеше да бъде заменена от лятото и тя не можеше да понесе
мисълта да се върне в Рим, да започне да учи за доктората си и отново да бъде издържана от
баща си.
