секс. Мислеха си, че жена му вечно се занимава със сексуални ръководства и порно сайтове,
а не списания с рецепти и идеи за украса на дома като техните.
Всъщност като съпруг на авторка на еротични романи, той подозираше, че получава по-
малко секс от тях. Не знаеше дали да разсее заблудите им, за да му съчувстват, или да
продължи да се радва на незаслуженото им възхищение. Все пак те си мислеха, че е
страхотен любовник, за да се ожени за похотлива красавица, докато те са се вързали със
смотани домакини, които се интересуват повече от дрямката си, отколкото от вибратори. Но
пък има и по-лоши неща, които приятелите на един мъж можеха да си въобразят. Оказваха
му безгранична почит, а тя се среща рядко при моногамните мъже от предградията, които не
се занимават със спорт. Колко ли празен щеше да е животът им, ако вече не можеха да се
радват и боготворят майсторлъка му? И кой беше той да ги разочарова като поправеше
грешките им?
Докато се чудеше дали да погледа телевизия, или да подремне, авторката на еротични
романи отвори вратата на кабинета си. Лазерният й принтер шепнеше леко зад нея. През
последния месец той изразходваше повече енергия върху секса, отколкото мъжа и жената.
— Всичко наред ли е? — попита тя.
— Да, само тъпият Руфъс преследваше Фризбихед отново и тя ме одра — показа той
наранената си ръка.
— Трябва да почистиш раната. В шкафчето в банята има антисептичен крем. О, имаш
ли нещо против да измиеш чиниите? Трябва Да си предам книгата.
— Разбира се, скъпа. Слушай, може ли да поговорим? Аз…
— Мамка му, забравих идеалната дума. По дяволите, прекарах последния половин час с
речника, а сега… тъпо псе! Някой трябва да го пречука!
Тя грабна котката и затвори вратата.
Искаше му се тя да прекара половин час с пръста си в нещо друго, а не в речника.
Вечерта той й предложи да прекарат известно време заедно, тъй като е краят на
седмицата, но тя го подкани да отиде да гледа мача с приятелите си.
— Излез и се позабавлявай. Беки иска да обсъдим историята, върху която работя.
— Онази в ледения замък в Гренландия?
— Не е в Гренландия. Таен фиорд в Свалбард 27. Не мога да измисля как да осигуря
достатъчно топлина на героите ми, за да могат да се възбудят. Става ми студено само като се
сетя за това. А сега са на кораб. Само господарят слиза на брега и това дава на любимия му
роб време да свири тайно на цигулка. Но, разбира се, някой го чува да свири „Каприче“ на
Паганини и го намира, а после той трябва да реши дали да остане доброволно на борда.
— Все още ли се занимаваш с гейовете? Мислех, че ти писна от тях. Той знае по-добре
от всекиго, че и лекарят, й зъболекарят им са отбелязали силния й рефлекс за давене, който
прави невъзможни някои дейности в спалнята.
— Плащат по-добре, а ти самият каза, че трансмисията на джипа ще се скапе всеки
момент. Както и да е, робът ще има гиш, така че трябва да направя някои проучвания, преди
Беки да се появи.
— Аз знам как да приготвя киш28.
— Не киш, а гиш. Обица там долу.
— Олеле.
— Така е. Трябва да си легна рано, за да свърша безброй неща утре сутрин. Имаш ли
нещо против да легнеш на канапето, когато се прибереш, за да не ме събудиш?
— Какво ще кажеш да си легнем заедно?
— Смешник. Омъжих се за теб заради чувството ти за хумор.
Той получава аплодисменти, когато влиза в бара. Приятелите му разчистват бързо стола
му.
— Пийни една бира! — извиква Дийн. — Сигурно си скапан!
— Пий — присъединява се Дъг. — Имаш нужда от течности.
— Удари нещо по-силно, приятел — съветва го Дейв. — Нямаш време за халба. Трябва
да се върнеш при женичката.
Всички си поглеждат часовниците.
— От колко време се нуждаеш, за да заредиш батериите, човече? Ще ти кажем, когато
времето ти изтече.
Мобифонът му звъни.
— Жена ми е. Трябва да вдигна.
— Време за десерт! — засмиват се всички. — Втората порция!
— Имаш ли нещо против да купиш мляко на път към къщи? — пита жена му. — Ще
пека хляб утре.
— Разбира се, скъпа.
Иска му се жена му да си играеше с друго, а не с брашното. Единственото нещо, което се
надигаше в тяхната къща, бе тестото. А вместо това можеха да помачкат неговото месо. Да
разбият яйцата му. Да похапнат нейната кифличка. Да загреят кошничката й. Да приготвят
тесто за бебе и да го пъхнат във фурната.
— Е, какво искаше любимата? Хайде, можеш да ни кажеш.
— Иска нещо във фурната.
Всички изврещяват и го тупат по гърба. Бирата се разлива по ризата му.
— Хайде, човече, разкажи. Никога не споделяш нищо.
Той попива мократа си риза разсеяно, погълнат от въображението си.
Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи, намествайки могъщата
си мъжественост. Жена му застива с чашата чай в ръка.
— Рано се прибираш, скъпи — казва тя с вълнение над облака от жасминова
пара.
— Писна ми — изръмжава той. — Бъди моята курва или ще издам
писателския ти прякор на съседите.
Ръката й се вдига към почервените й устни. Тя оставя чашата и пада на
колене.
— Разбира се, каквото пожелаеш, скъпи.
Повдига фланелената си нощница и разкрива червено дантелено боди,
изрязано на зърната.
— Хей! — извиква Дийн в ухото му. — Хей, смотаняк!
