ДОБРЕ ДОШЛИ В СВЕТА НА МЛАДИТЕ И КРАСИВИ "ДЕЦА НА НЮ ЙОРК"! … Техните шокиращи и безумно комични сексуални, любовни, житейски истории са разказани от друга обитателка на Ню Йорк, Кандис Бушнел — световноизвестна писателка, автор на бестселърите "Четири блондинки", "раз-Крачка към върха" и "Триумфът на червилата". По последния си роман създава и сценарий за нов успешен сериал "Триумфът на червилата". С остроумие и брутална откровеност Бушнел описва живота на "висока скорост" в средите на новото поколение еманципирани градски жени и ексцентрични преуспяващи мъжкари. ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С: Кари — олицетворение на млада писателка, която търси любовта на най-неподходящи места… Тузара — бизнес акула, който се хвърля от връзка във връзка… Миранда — амбициозна адвокатка, настроена саркастично към целия свят… Шарлот — нежна, сладка традиционалистка, която мечтае за дом и деца… Саманта — преуспяваща четиридесет и няколко годишна "жена с тестостерон", която си служи със секса така, както го правят мъжете… И много нови герои в неочаквани ситуации, различни от филма!
На Питър Стивънсън и Снипи, който веднъж ухапа мечето си. И на всичките ми приятели.
Преди да се превърне в книга и в телевизионен сериал, „Сексът и градът“ беше рубрика във в. „Ню Йорк обзървър“. Това беше през есента на 1994 г. — никога няма да забравя следобеда, когато главният редактор ме попита дали искам собствена рубрика. Тутакси се съгласих, а после едва ли не заподскачах на един крак от радост по „Парк авеню“. Нямах идея какво ще представлява рубриката ми, но бях убедена, че в известен смисъл ще е за мен и за приятелките ми — група неомъжени жени, всяка от които беше имала сякаш нескончаема поредица от странни и ужасяващи преживявания с мъже (понякога с едни и същи). С часове обсъждахме налудничавите си връзки и стигнахме до извода, че ако не можем да се шегуваме с тях, ще откачим.
Предполагам, че затова „Сексът и градът“ е такова несантиментално изследване на любовните връзки и брачните навици. Някои хора са обезпокоени от липсата на сантименталност и от жлъчния хумор, но това вероятно се дължи на факта, че книгата съдържа някаква универсална истина. Макар че рубриката беше предназначена главно за Ню Йорк (оттам и наличието на истории като „Моделоманите“ — за двама ексцентрични типове, които излизат с 18-годишни модели, но накрая те плащат сметката), установих, че героите на „Сексът и градът“ се срещат в различни разновидности в повечето големи градове по света. Още не съм решила дали това е страшно или не.
Но книгата си поставя за цел най-вече да отговори на парливия въпрос: защо сме още сами? Сега от перспективата на годините спокойно мога да заключа, че сме сами, защото така искаме.
Това издание на „Сексът и градът“ съдържа две нови глави, написани след публикуването на оригиналното произведение. Така книгата вече има реалистичен край, а именно — раздялата на Кари и Тузаря. Финалът е сладко-кисел — разпада се не само връзката на Кари с Тузаря, но и мечтата й да намери мъж като него — който практически не съществува. Ако четете внимателно, ще разберете, че дори самият той се смята за рожба на въображението на Кари, но човек не може да обича фантазия. Ще се разделим с Кари пред прага на новия й живот, когато тя разбира, че ще трябва да намери себе си (без мъж) и в процеса на търсенето може да попадне на стабилна връзка.
Май не съм толкова несантиментално настроена, колкото си мислех.
Ще ви разкажа история за Деня на любовта. Слушайте.
В Ню Йорк пристигнала английска журналистка. Била привлекателна и остроумна и веднага свалила един от перспективните нюйоркски ергени. Тим бил на 42 г., работел в инвестиционна банка и печелел по пет милиона долара годишно. Две седмици се целували, държали се за ръце и един топъл есенен ден той я закарал да види къщата, която строял в Хамптън1. Разгледали плановете с архитекта.
— Исках да кажа на архитекта да запълни парапета на втория етаж, за да не падат децата — обясни журналистката. — Очаквах Тим да ми направи предложение.
В неделя вечерта той я оставил в апартамента й и й напомнил, че са се уговорили във вторник да вечерят заедно. Във вторник й звъннал, че се налага да го отложат. След като не я потърсил две седмици, тя му се обадила и казала:
— Доста дълго отлагаш.
Тим обещал да й звънне през седмицата.
Разбира се, не я потърсил повече. Интересното за мен бе, че журналистката не проумяваше какво е станало. Обясни ми, че в Англия срещата с архитекта означава нещо. Тогава ми просветна. Естествено, тя е от Лондон. Никой не й бе обяснил как приключва любовта в Манхатън. После си помислих: ще се научи.
Добре дошли в ерата на не-невинността. Бляскавите светлини на Манхатън, служили за фон на вълнуващите любовни срещи на Едит Уортън2, още блещукат, но сцената е празна. Вече няма закуски в „Тифани“ и запомнящи се любовни връзки. Вместо това закусваме в седем часа и се стараем бързо да забравим любовите си. Как стигнахме дотук?!
Труман Капоти3 е разбирал дилемата на деветдесетте — любов срещу сделка — твърде добре. В „Закуска в «Тифани»“ Холи Гоулайтли и Пол Варяк се сблъскват с ограничения — той е жиголо, тя е държанка, — но накрая ги преодоляват и избират любовта пред парите. Сега в Манхатън това се случва рядко. Всички сме държанки — на работата, на апартаментите си, а някои — на йерархията в „Мортимърс“ и „Роялтън“, на крайбрежния Хамптън, на билетите на първите редове в „Ковънт гардън“, — и това ни харесва. Самозащитата и успешните сделки са най-важни. Купидон е пропуснал квартала ви.
