В шест часа съдебните заседатели се върнаха в залата и съдия Занис се приготви да им изложи обичайните си предупреждения и да отговори на въпроса им за почивните дни. По лицата им не се четеше нищо. Никой не поглеждаше към масите на защитата и обвинението. Те просто кимаха на думите на съдията, после станаха от местата си и си тръгнаха.
След като се върна в стаята на защитата, Паркър изпрати на Дугън есемес с дълга поредица от жълти средни пръсти.
Джесика затвори телефона и заговори с достатъчно силен глас, за да я чува Нора в съседната стая:
— Имам новини от „Старбъкс“. Може би е нещо, може и да е нищо.
Нора веднага се подаде през вратата.
— Казвай!
— Можем да определим със сигурност, че Джина е била в „Старбъкс“ на летището в Маями поне веднъж около дата в списъка на убийствата. Защото е използвала точки, за да плати за кафето си. Най-вероятно без да се замисли. Сега ФБР в Маями работят с летището, за да установят номера на полета ѝ. Въпросното убийство е било в Чикаго и до там от Маями има милион полети, но се опитват.
— Добре — каза Нора, като се обърна да влезе в кабинета си.
— Но чакай, това не е всичко. Шефът на охраната на „Старбъкс“ за Южна Флорида е — каква изненада! — пенсиониран агент на ФБР. Явно му е направила впечатление поръчката ѝ. Гранде фрапучино със смляна бишкота. И бял течен мока шоколад в добавка.
Бени направи гримаса.
— Господи, това кафе ли е? Звучи като течна торта, да му се не види.
— Не разбирам много от кафета — каза Джесика, — но човекът каза, че това фрапучино го имало само в „тайното“ меню за ВИП клиенти. Каза, че щял да се опита да състави списък на случаите, когато същото е било поръчвано в „Старбъкс“ на летището в Маями, като се почне от първите дати в списъка на Бени, та до сега. Ако това е редовната поръчка на Джина, може да ни излезе късметът.
Пет часа по-късно Джесика и Бени влязоха в кабинета на Нора — първо агентката на ФБР, после гигантът следовател, и двамата вдигнали ръце. Бени ги свали за момент, колкото да мине през вратата, после отново ги вдигна.
— Какво? — попита Нора. — Новини от „Старбъкс“ ли?
Бени отвори уста да каже нещо, но се спря и с престорена сериозност се обърна към Джесика:
— Би ли желала ти да докладваш на колежката?
— С удоволствие — каза Джесика с едва загатнат британски акцент. После продължи с нормален глас: — Същата комбинация, гранде фрапучино със смляна бишкота и бял течен мока шоколад, била поръчвана в дните преди почти всяко поръчково убийство, включително тези на Д’Амико и губернатора Бърк. Всеки път, по дяволите, без убийството в Атланта. Това е нейното питие! Хванахме кучката с нейните снобски изгъзици от тайното меню на „Старбъкс“. Пипнахме я! Сега ФБР в Маями оглеждат записите от камерите, за да я видят как си тръгва с ВИП кафето. Въпрос на време е да установят полетите ѝ, за да изискат списъците на пътниците и да открият повтарящата се пътничка. Така ще разберем името, което ползва тя.
В петък сутринта времето беше студено и дъждовно. Мразя това място, помисли си Паркър, докато изкачваше петте стъпала към входа на наказателния съд, вдигнал високо чадъра си, за да пази и Кайра. В стаята на защитата заеха обичайните си места в двата срещуположни края на масата и той извади телефона си. Нищо от Дугън.
Съдебните заседатели бяха изискали още стенограми от свидетелски показания, после изпратиха бележка, този път с питане дали трябва да се съвещават през цялата следваща седмица, когато е Денят на благодарността, ако не стигнат до решение.
След като я прочете, съдия Занис вдигна поглед към тях.
— Смятам да им отговоря накратко: „Да, с изключение на самия ден“.
Паркър скочи на крака.
— Госпожо съдия, боя се, че упражнявате излишен натиск върху заседателите. Дали не е по-добре да им кажете просто, че ще обсъдите графика им в началото на идната седмица,
— Оценявам загрижеността ви, господин Паркър, но не мисля, че с откровеността си относно нуждата да провеждат съвещания упражнявам натиск върху тях. Така че възражението ви се отхвърля.