Шон Кинг и Мишел се завръщат с най-шокиращия случай в кариерата си на частни детективи. Националната сигурност е застрашена от безграничните възможности на човешкия ум. Или става въпрос за предателство и конспирация на най-високо ниво? Едгар Рой е обвинен в убийството на шест души и очаква присъдата си в строго охраняван затвор. Адвокатът му Тед Бърджин, стар приятел и учител на Шон, се обръща към детектива с молба за помощ, но разследването приключва още преди да е започнало. Тед е прострелян, преди да се срещнат. Шон и Мишел започват да задават въпроси, на които никой не желае да отговори. Рой наистина ли е сериен убиец? Той ли е ШЕСТИЯТ? И кой ликвидира Бърджин? Колкото повече се заравят в миналото на Рой, с толкова повече полуистини, фалшиви приятели и ескалиращи заплахи се сблъскват. Двамата достигат до най-високите ешелони на държавното управление и най-тъмните коридори на властта. Ужасяващата конфронтация ги изправя пред рискове, от които трудно ще се измъкнат живи. И само чудо може да ги спаси.
На Дейвид Йънг и Джейми Рааб, двама енергични издатели и мои приятели
Единственото по-лошо от това да не можеш да видиш гората заради дърветата е да не можеш да видиш дърветата заради гората.
— Спрете! — дрезгаво изкрещя мъжът.
Дишаше тежко, вкопчен в металната маса със затворени очи и напрегнати мускули. От слушалките се изливаше океан от думи, които пронизваха ушите му и нахлуваха в мозъка. По гърдите и раменете му се виждаха многобройни датчици, от главата му стърчаха електроди, контролиращи мозъчната дейност. Помещението беше ярко осветено.
Залпът от звуци и сменящи се видеокадри на монитора караше тялото му да се олюлява, сякаш разтърсвано от тежките юмруци на шампион по бокс тежка категория.
От очите му потекоха сълзи.
Малката група хора в съседното затъмнено помещение смаяно наблюдаваха сцената.
На стената в килията имаше огромен монитор, висок метър и осемдесет и широк два и четирийсет. Перфектен за гледане на някой мач от Националната футболна лига. Но по него не тичаха огромни мъже с тежки доспехи, имащи единствената цел да блокират мозъчните клетки на противника. Вместо тях течеше поток от строго секретни сведения, които бяха известни на много малко хора.
Кадри, в които опитното око можеше да открие смайващи факти за незаконни и престъпни дейности по целия свят.
Кристално ясни картини, свързани с подозрителното придвижване на военни формирования от двете страни на Трийсет и осмия паралел в Корея.
Сателитни снимки на строителни обекти в Иран, свързани с изграждането на подземни силози за междуконтинентални ракети, наподобяващи издълбани в земята гигантски поставки за моливи. Редом с тях вървяха кадри от топлочувствителни камери, показващи работещ ядрен реактор.
Височинни разузнавателни снимки, запечатали последиците от терористичен атентат на някакъв пазар в Пакистан, където човешките останки покриваха земята наравно с плодовете и зеленчуците.
Видео в реално време от Русия на керван от военни камиони, потеглили на секретна мисия, която можеше да тласне света към поредната глобална война.
Данни от подготовката на отделни терористични клетки в Индия за нанасяне на синхронизирани удари по чувствителни цели в страната, целящи регионални бунтове и вълнения.
Компрометиращи снимки от Ню Йорк на водещ американски политик в компанията на дама, която не беше съпругата му.
Потоци от Париж на цифри и имена, разкриващи финансовите измерения на тежки криминални престъпления. Бяха толкова много и се движеха на екрана с такава скорост, сякаш бяха някаква кошмарна поредица от судоку, пусната на висока скорост.
От Китай идваха секретни сведения за подготовката на преврат срещу партийното и държавно ръководство.
Финансирани от държавата стотици и хиляди разузнавателни центрове на територията на САЩ изпращаха информация за подозрителна дейност на чужди и американски фирми и отделни индивиди.
Членовете на Голямото око — САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, поддържаха секретни контакти с огромно значение за световната сигурност.
Информацията се стичаше от всички краища на света в пълноводни потоци с висока разделителна способност.
Ако всичко това можеше да се включи в конзолите Х-box или PS-3, вероятно щеше да се получи невероятна нова и уникална игра. С участието на реални хора, които живеят и умират всяка секунда от деня и нощта.
Сред висшите ешелони на разузнавателната общност тази игра беше известна под наименованието „Стената“.
Приведеният над металната маса мъж беше дребен и строен. С бронзова кожа и къса тъмна коса, прилепнала към малкия череп. Големите му очи бяха зачервени и пълни със сълзи. Беше на трийсет и една години, но през последните четири часа беше остарял с поне още десет.
— Моля ви, спрете! Не издържам повече! Не мога да направя това!
При тези думи най-високият в групата зад огледалото се размърда. Името му беше Питър Бънтинг. Четирийсет и седем годишен, мозъкът на цялата операция, която беше голямата цел в живота му и център на всичките му амбиции. Той живееше единствено за нея, дишаше чрез нея. Тя ангажираше всичките му мисли от дълго време насам. През последните шест месеца косата му беше посивяла от грижите, свързани със Стената. Или по-точно от проблемите, които възникваха около нея.
Беше облечен с шито по поръчка сако, риза и памучен панталон. Имаше тяло на атлет, въпреки че никога не се беше занимавал с професионален спорт и нямаше специална подготовка.
