Шпионинът полностью

— С вярата си тя може да прави каквото си иска — каза мародерът със злобна наслада. — Но аз ще пазя тези пари добре, а ти Бърч, ще изтърпим нахалството ти заради петдесетте гвинеи, които ще платят, за да те обесят.

— Хайде — каза Харви гордо — заведете ме при майор Дънуди. Той поне ще се отнася човешки с мен.

— Има и по-добър начин, отколкото да ходим толкова далеч с такава позорна компания, а и Дънуди е оставил неколцина англичани да се разхождат наоколо. Но лагерът на капитан Лоутън е с около половин миля по-близо и разписката му, ще ми донесе наградата не по-късно от тази на майора. Как ти харесва идеята да вечеряш с капитан Лоутън тази вечер, а мистър Бърч?

— Върнете ми парите или го пуснете да си върви — извика Кейти ужасена.

— Подкупът ти не бе достатъчен, добра жено, освен ако и в това легло има пари — той заби щика си в дюшека и като го разпра, се почувства много доволен да разпръсне съдържанието му из стаята.

— Ако — извика Кейти като забрави опасността за себе си, в грижата за новопридобитата си собственост — ако има закон на тази земя, ще си получа правото!

— Законът на неутралната територия, е законът на по-силния. Но езикът ти не е по-дълъг от моя щик, така че не ги карай да се срещат, ще съжаляваш.

В сянката на вратата стоеше един човек, който сякаш се страхуваше да се смеси с групата на скинърите, но светлината от няколко предмета хвърлени в огъня позволи на Харви да види лицето му. Беше купувачът на къщата му. От време на време той си прошепваше нещо с най-близкия до него мародер, което накара търговеца да мисли, че е станал жертва на клопка, в която този мошеник е участвал. Но бе твърде късно да съжалява. Той тръгна с групата с твърда и горда крачка, сякаш отиваше към славата, а не към бесилото си. Когато минаваха през двора, водачът на мародерите се спъна в купчина дърва, падна и се нарани. Ядосан, той се изправи, изпълвайки тишината с ругатни.

— Проклети да са тези пънове! Не можем да ходим в тази тъмнина. Я хвърли тая главня в оная купчина коноп да осветиш пътя.

— Стой! — изрева спекулантът. — Ще запалиш къщата!

— Ще се вижда по-надалеч. — Той хвърли главнята в купчината подпалки и след миг къщата бе в пламъци. — Хайде да вървим докато се вижда пътя.

— Злодей! — изкрещя новият собственик отчаян. — Това ли ти е приятелството? Това ли ми е наградата, че забавих търговеца?

— Ако ще ни забавляваш с обиди по-добре излез от светлината, защото се виждаш много добре и не може да не те улучим! — извика водачът на бандата. В следващия миг изпълни заканата си, но за щастие не уцели ужасения прекупвач и не по-малко ужасената стара мома, която отново се намери доведена от относително богатство до пълна бедност. Благоразумието продиктува на двойката да се оттегли бързо, а на следната сутрин, единственото нещо останало от къщата на Харви Бърч бе големият комин, за който вече споменахме.

Времето, което след бурята се бе задържало меко и слънчево сега отново се промени рязко, както е характерно за американския климат. С наближаването на вечерта от планините нахлу леден въздух и снежните вихрушки ясно подсказваха, че вече е ноември — месец, в който може да има както летни горещини, така и зимен студ. Франсис наблюдаваше бавното движение на погребалната процесия с тъга, която бе твърде дълбока, за да е предизвикана от гледката. Нещо в тъжната картина бе в унисон със собствените и чувства. Тя видя как дърветата се огъват от вятъра, който вилнееше в долината и разклащаше дори постройките. Гората, чиито пъстри цветове само допреди малко блестяха на слънцето, бързо губеше красотата си, тъй като поривите късаха листата от клоните и ги въртяха безразборно във вихрушките си. По височините се виждаха няколко драгуни — южняци, охраняващи проходите към лагера на ескадрона да притягат шинелите си приведени над седлата, изправени срещу пронизващия въздух преминал наскоро над големите сладководни езера.