Тя направи своите визити — първо при мис Ман, тъй като това бе най-трудната задача, мис Ман наистина не притежаваше обичлива натура. Досега Каролайн без колебание бе заявявала, че не я харесва, и неведнъж се бе присъединявала към Робърт, когато той се беше присмивал на някои от нейните странности. Обикновено Мур не бе саркастичен, особено спрямо някого, който бе по-смирен или по-слаб от самия него; но един или два пъти се бе случвало да е в стаята, когато мис Ман бе посещавала сестра му, и след като беше слушал излиянията й и наблюдавал изражението й за известно време, той бе излизал навън в градината, където младата му братовчедка се грижеше за някои от любимите му цветя, и докато стоеше наблизо и я наблюдаваше, се бе забавлявал, сравнявайки прекрасната младост, нежна и привлекателна, със сбръчканата старост, посърнала и непознала любовта, като шеговито повтаряше на усмихнатото момиче възкиселите слова на повехналата стара мома. Веднъж, при един такъв случай, Каролайн му бе казала, вдигайки поглед от прекрасното цвете, което привързваше към колчето му:
— О, Робърт, вие не харесвате старите моми. Това значи, че и аз бих попаднала под ударите на вашия сарказъм, ако бях стара мома.
— Вие стара мома! — бе възкликнал той. — Каква забавна мисъл, изречена от устни с такъв цвят и форма! Мога да си представя обаче как вие на четиридесет години, облечена скромно, с бледо и умислено изражение, ще бъдете все още с този прав нос, бяло чело и благи очи. Предполагам, че ще запазите и гласа си, който притежава тембър, различен от твърдия и басов орган на мис Ман. Кураж, Кари! Дори и на петдесет вие няма да отблъсквате погледите.
— Мис Ман нито сама си е избирала, нито пък сама си е настройвала гласа, Робърт.
— Природата я е създала, когато е била в настроение да създава тръни и бодли; докато за създаването на някои жени тя отрежда майските утрини, когато обсипва игликата върху торфа и лилията върху горския мъх със светлина и роса.
Въведена в малката гостна на мис Ман, Каролайн я завари както я бе заварвала винаги — заобиколена от съвършена чистота, спретнатост и спокойствие (в края на краищата не е ли това една от добродетелите на старите моми, че самотата рядко ги прави небрежни или разпилени?); по полираните мебели нямаше прах, нямаше прах и по килима; на масата бе поставена ваза със свежи цветя, а в камината гореше ярък огън. Самата мис Ман седеше по начин, типичен за старите моми — малко неприветливо и малко сковано, — в един люлеещ се стол с възглавнички; в ръцете си държеше плетиво — това бе любимото й занимание, тъй като изискваше минимално напрежение. При влизането на Каролайн тя се повдигна, съвсем леко. Да избягва всякакви вълнения, бе един от принципите в живота на мис Ман — още от сутринта се бе старала да си наложи сдържаност и тъкмо бе постигнала известно състояние на летаргично спокойствие, когато почукването на посетителката й я стресна и провали успеха на целодневните и усилия. Това бе главната причина, поради която не бе особено щастлива да види мис Хелстоун — посрещна я сдържано и хладно я покани да седне; когато гостенката зае мястото си срещу люлеещия се стол, старата мома втренчи погледа си в нея.
Да бъдеш фиксиран от погледа на мис Ман, съвсем не бе обикновено изпитание. Робърт Мур го бе преживял веднъж и никога нямаше да забрави случилото се. Той бе сметнал, че това е поглед, способен на всичко онова, което бе по силите на Горгона Медуза, и изрази съмнение дали след тази беда кожата на лицето му се е запазила такава, каквато си е била преди, и дали тъканта й не се е вкаменила. Погледът бе оказал такова въздействие върху него, че го бе прогонил незабавно от дома му; беше го отпратил направо до дома на пастора, където той се появи пред Каролайн с много странно изражение на лицето и я удиви, като пожела топъл роднински поздрав, за да заличи злото, което му бе сторено.
