— Аха, аха, аха — Торгоф клатеше глава като професионален голф играч, помолен да си каже мнението за няколко аматьорски удара и внезапно осъзнал след ударите, че урокът трябва да започне с думите: „Това е голф стик и…“ — Окей — събра той мислите си след малко, — установихме, че в главата ви има бъркотия по отношение на думата „генетика“. Което е чудесно… Хм… няма проблем — Торгоф замислено издаде няколко странни звука с езика си в задната част на небцето и притисна пръстите на ръцете си един в друг. — Следващият въпрос: вашата сътрудничка ми каза, че се интересувате от Барези.
— Да.
— За кое от двете става дума: генетиката ли ви интересува, или Барези?
— Най-вече ме интересуват неговите научни изследвания.
— Окей! Тогава забравете за Мендел. Всъщност… Недейте! Защото между Мендел и Барези има много общо. И двамата са задавали основни въпроси. Освен това и двамата са изпреварили времето си.
— По-конкретно?
— Ами… когато Мендел е стоял в градината си и е записвал своите наблюдения над растежа на граха, всички са се кълнели в Дарвин. Който, както може би сте чули, е твърдял, че организмите еволюират като реакция на промените в околната среда, само че не е могъл да обясни механизма.
— А Мендел е успял?
Торгоф сви рамене.
— Не съвсем. Но се е досетил за две важни неща. Като например това, че унаследените характеристики се предават от поколение на поколение, независимо една от друга. Затова някои синеоки хора са далтонисти, но други не са. Това се нарича „принцип за независимост на асоциативността“. Освен това разбрал е и за доминантността. Видял е, че когато комбинирате високи с ниски растения, получавате високи… а не средни. Едва когато комбинирате хибридите един с друг, влизат в действие рецесивните гени и тогава се получават високи и ниски растения. Следите ли мисълта ми?
— Засега.
— Добре, защото това е важен момент. Заслугата на Мендел е в постулирането на някои от правилата, определящи наследствеността. На практика той разгадал една от най-старите мистерии на вселената… не че някой го е забелязал. Тогава всички се били вторачили в Дарвин и продължили да гледат само в него в продължение на още трийсет години. Така било, докато някои учени не провели някои експерименти и не попрочели насам-натам това-онова, за да открият, че всъщност са изобретили повторно колелото. Мендел бил минал по тези пътеки далеч преди тях… В голяма степен същото се получило и с Барези — продължаваше Торгоф. — Докато Барези вършел най-добрата си работа, всички гледали към Уотсън и Крик. — Професорът взе кубчето на Рубик и започна да го нарежда. — Той получил докторат по биохимия, когато бил… на колко… на двайсет и две години. През 1953-та, която за генетиците е нещо като 1776-та. Велика година! Научната общност се вълнувала, че някои основни проблеми са пред решаване. А ДНК — тази огромна молекула, присъстваща в клетките на всеки жив организъм — била в сърцето на всичко… По това време вече било общоизвестна истина, че ДНК е ключът към наследствеността. Но точно какъв е механизмът? Как регулира той химическите реакции в клетките? Защото всичко опира до това. До синтеза на протеини. — Торгоф поспря. — Дотук как е?
— Крепя се зад вас — успокои го Ласитър.
— Добре, няма значение. Важното е, че ДНК регулира няколко изключително сложни процеса. Но преди те да бъдат разбрани, някой трябвало да осмисли структурата на молекулата. Така и станало. През 53-та двама души на име Уотсън и Крик сглобили физическия модел на ДНК. Ето този горе — и той вдигна очи към двойния тирбушон от тел и картон, висящ от тавана. — Двойната спирала. Извитата стълба. Наречете го, както искате… Значи става ясно, че да излезеш от университета с докторат точно по биохимия по онова време, е било рядък шанс. Защото, щом веднъж била разбрана структурата на ДНК, не било много трудно човек да си представи, че един ден щяло да се разбере и как ДНК се самовъзпроизвежда, как работят гените и още много, много други неща. Тогава Барези работел в институт „Льо Банж“…
— Къде е това?
— Берн, Швейцария. Инкубаторът на идеи. Тогава и винаги… Както и да е, той започнал по конвенционалния път с работа върху
— Бактерия — вметна Ласитър.
— Точно така. Просто организъм, който лесно се култивира и се възпроизвежда като побъркан, по които две причини е популярен в лабораториите. Та,
— „Прехвърлил“?
