Сянката на Бога полностью

В чакалнята две латиноамериканчета седяха ужасени на ръба на оранжевата пластмасова кушетка. Наблизо се въртеше униформен полицай. Когато съобщиха по уредбата имената им, хлапетата само дето не скочиха до тавана. Ласитър се загледа в един морски пейзаж на стената, неумело пресъздаващ морска буря. Мазни вълни се разбиваха в сиви скали.

После чу напевен глас зад гърба си:

— Добре-е…

Обърна се и видя жената да оставя обратно слушалката.

— Ако тръгнете по този коридор, в края му…

— Знам пътя — прекъсна я той.

Том Труонг вдигна поглед иззад бюрото си, видя го и стана:

— Чо! — каза той и подаде красивата си ръка, от която лъхаше на формалдехид. Беше способен да изглежда усмихнат и намръщен едновременно: — Какво прави за теб? Ти работи по случай?

Беше се запознал с патолога по необичаен начин. Двамата играеха футбол в отбор на ветерани — хора над трийсетте, — когато, преди около две години, Ласитър бе получил тежка травма в коляното. Макар да изглеждаше с крехко телосложение, Труонг бе жесток защитник с твърди лакти и шпагат, помитащ като сърп. За първи път отвориха дума за професиите си в заведението „При Уитни“, на халба бира след спечелване на шампионата. След това Ласитър често бе ползвал услугите на Труонг като съдебномедицински експерт и вещо лице. Той се оказа подреден човек, който не пропускаше нищо, надарен патолог и — въпреки комичния си английски — идеален свидетел. Комисиите го обожаваха.

— Не е случай. Става дума за сестра ми. — Повдигна леко брадичка, за да покаже: — Тя е там… с племенника ми.

Труонг помисли, че се шегува или че не го е разбрал.

— Какво каза, Чо? — лукаво погледна той. — Шегува ме, нали?

— Не, говоря за изгорелите.

Усмивката на Труонг помръкна.

— Лас-сит-тер — прошепна той. — О, Чо! Много съжалява. Страшно много съжалява!

— Направи ли вече аутопсията?

Той кимна сериозно:

— Чими специално помолил ме. Заради умишлен палеж. — Въздъхна. — Твоя сестра. И малко дете. — Очите му се свиха в тесни цепки. — Добре, не огън ги убил.

Ласитър кимна. И едва след това думите проникнаха в съзнанието му.

— Какво?

Голямата глава на Труонг се заклати върху тънкото стебло на шията му.

— Няма частици дим в дроб. Няма въглероден окис в кръв. Това ни казва, че жертва умира преди пожар. И не само това. Видял тела?

— Да, вече ги идентифицирах. Затова съм тук.

— Не-е. Ти тела видял? Или лица?

— Лицата.

— Ако гледа тяло, две тяло, вижда кожа покрита с… сякаш ситно нарязана. Това става с човешко тяло в огън, нали разбира? Стандартно, защото… защото кожата се пука! Течност се разширява от топлина… Кожа не разширява, затова кожа се пука навсякъде… Освобождава налягане. Но в този случай, жена… твоя сестра… има малки порязвания по две ръце. Те обаче различни. Не само кожа, месо също нарязано. Рани от отбрана. Вижда тях, продължава да търси и разбира защо. Сестра ти — удар с нож в гърдите. Причина за смърт — аортна клапа. Срязана! Момче… — Труонг се наведе през бюрото си. — Гърло срязано от край до край. От ухо до ухо. — Отпусна се обратно на стола си, сякаш изтощен от монолога. После вдигна ръце във въздуха и ги остави да паднат обратно като капещи листа. — Чо… В малко момче няма кръв. Мъртви може би един час… Пожар после. — Ласитър безмълвно го гледаше. — А мъж? Какво става съпруг?

— Какъв мъж?

— Чува — обясни Труонг, — че в къща на сестра ти трети човек. Скача през прозорец, пламнал. Понеже сестра ти умира така, аз решава, че… — той притеснено сви рамене, без да довърши прозрачната си мисъл.

— Къде е този човек?

— В „Изгаряния“.

— Коя болница?

Труонг сви отново рамене:

— Може би „Феър Оукс“, а може и „Феърфакс“.

Час по-късно намери Риордан зад отстъпено му временно бюро в един лекарски кабинет на болницата „Феър Оукс“. Една от сестрите му го показа. Когато влезе, Риордан се обърна, видя го и стана. Получи се малко изкуствено, от което Ласитър разбра, че приятелят му се опитва да скрие нещо зад гърба си. Не изглеждаше щастлив.

— Ти никога не слушаш какво ти се казва, нали?

— А ти не ми каза, че разполагаш със заподозрян.

— Не беше заподозрян, докато не получихме доклада от аутопсията — оправда се детективът. — До този момент си оставаше само още един пострадал.

— Някакъв тип скача от прозореца на къщата на сестра ми… пламнал при това. Двама души загиват… А ти даже не ми го споменаваш?! Наистина ли си допускал, че е жертва?

— Той е жертва! Изгорял е едва ли не до кости.

— Да… Е, хубаво… За мен това означава единствено, че е скапан аматьор. Кой е той?

— Джон Доу.

— Какъв Джон Доу8?

— Ами, нали се сещаш, че когато го приеха тук, той не рецитираше име, номер и социална осигуровка. А и в него не се намери нищо, което да послужи за идентифицирането му.

Ласитър помълча малко. После попита:

— Ключове за кола?

— Не, никакви ключове, никакви документи, дори никакви пари. Разбери, не намерихме нищо.

— Ами, тогава сигурно… Какво? Скочил е с парашут. Това ли е теорията ти?

— О-о-о, я остави…

— Проверихте ли колите?

— Кои коли?

— Паркираните коли! Онези в квартала, проверихте ли ги?

Риордан се поколеба.

— Да-а… — проточи той. — Проверяват се.