Сянката на Бога полностью

— Отидох и аз там, за да… й държа ръката. Беше много красиво — прекрасно място в Умбрия. — Нова треперлива въздишка. — Тя беше толкова… щастлива. Бях взела със себе си бутилка шампанско, но не бях съобразила… Тя, естествено, не пожела да пийне дори глътка. Затова взехме такси и изляхме шампанското на моравата пред клиниката.

— Какво ви каза Рой? — попита я той.

Кара остро го погледна.

— Какъв Рой? — но веднага се сети: — А, да. Вашият колега…

— Разказа ли ви защо съм тук?

Тя прекара пръсти през косата си и се намръщи, опитвайки да си спомни.

— Нещо, свързано със сестра ви… Сестра ви и малкият й син. — Вдигна към него объркан поглед: — Някаква връзка с… Тилс.

— Причината, че си позволих да прочета картичката ви…

— Няма нищо — прекъсна го тя, — оставете…

— Не ме разбрахте. Сестра ми изпрати същата картичка.

— …

— И тя забременя там. След години ходене по мъките.

— Точно като Тилс. — Кара преглътна тежко. — Клиника „Барези“. — Очите й се разшириха и тя наклони въпросително глава: — Мислите, че…? Не, не бих могла да си представя.

— Честно казано, не знам какво точно да мисля. Но е странно, нали? Матилда никога не е споменавала човек на име Грималди, предполагам? Франко Грималди?

— Не.

Попита я може ли да се обади по телефона. Кара го погледна странно, после сви рамене и махна неопределено към френските прозорци.

— Ще си взема вана — изненадващо каза тя.

Ласитър й махна на свой ред и я проследи как излиза. Отне му цели десет минути, но накрая се свърза с Прага. После изчака да повикат на телефона детектив Яначек.

— Ne? — разнесе се гласът на Яначек.

— Франц. Обажда се Джо Ласитър… приятелят на Риордан.

— Да — официално отговори той. — Честита Нова година.

Ласитър му разказа за току-що откритото.

— Имам един-единствен въпрос към Иржи Райнер — продължи той. — Ходила ли е жена му в клиника за лечение на безплодие? И ако да, то къде? Интересува ме дали не става дума за клиника „Барези“ в Италия — и той обясни защо.

— Ще попитам пан Райнер — обеща Яначек. — Ще се обадите ли пак?

— И още как!

— Почакайте така! Можете ли? Ще му позвъня по другия телефон.

— Разбира се.

Ласитър седна със слушалката в ръка и зачака. Изминаха няколко минути, през които в главата му се въртяха различни възможности. Ако и жената на Иржи Райнер бе заченала в клиника „Барези“, тогава общото между случаите щеше да бъде доказано: някой преследва децата, заченати там, и ги избива едно по едно. Убийства на невинни. Но защо? Залови се да съставя списък от всякакви хипотези, когато в ухото му се разнесе гласът на Яначек.

— Ало? Пан Ласитър?

Едва сега осъзна, че бе затаил дъх.

— Да?

— Иржи… първоначално не ми отговори… а се поинтересува защо задавате подобен въпрос.

— Окей… аз…

— Казах му: „Иржи, семейството ти е избито. Отговори ми“. А той… започна да увърта, че се чувствал неловко… като мъж. Накрая ми призна защо се притеснява. Работата е там, че жена му не успяла да забременее от него. Намесил се доктор. Наложи се да настоявам: „Какъв доктор? Къде?“ Не му казвах името на клиниката. Исках да го чуя от него. Накрая ми отговори: „Клиника «Барези» в Италия“.

Ласитър пое дълбоко въздух.

— Аз съм… аз съм… просто не мога да повярвам!

— Ще отидете ли там? В клиниката?

— Това е следващата ми спирка — обеща Ласитър.

Размениха още няколко думи и се разбраха Ласитър да държи чеха в течение. После Кара Бейкър се върна в кухнята. Изглеждаше като преродена. Носеше бяла рокля от тънка материя. Докосна го неуверено по ръката и го погледна с очи, които казваха, че под роклята няма бельо.

Ласитър с изненада се улови, че поклаща отрицателно глава. Безразличието му го удиви. Жената пред него бе страхотна, но вместо да я вземе в ръцете си, той й разказа какво бе научил преди секунди от Яначек и й благодари за кафето и помощта. После стана да си върви.

— Не мога да ти опиша колко ми помогна. Щях да загубя месеци, докато…

— Предполагам — проговори тя с посърнал глас.

Ласитър я погледна и въздъхна:

— Трябва да вървя.

Ласитър стоеше до прозореца на стаята си в хотела, държеше чаша „Лафрейг“ и наблюдаваше проливния дъжд. Лошото време поддържаше свой ритъм и шибаше стъклата на пориви, сякаш самата нощ шепнеше: „Навън… навътре… навън… навътре“.

От време на време небето се разкъсваше на парчета от поредната светкавица, пейзажът се осветяваше ярко като декор на сцена и за част от секундата можеха да се видят локвите, блестящите мокри стени и неясните очертания на сградите в далечината. После отново се стъмваше и се разнасяше продължителният грохот на гръмотевицата.

Ласитър слушаше плющенето на дъжда, разклащаше леда в чашата си и размишляваше за нещата, които знаеше и които още не му бяха известни. Някой убиваше деца, заченати в италианска клиника за лечение на безплодие. Религиозен фанатик, който е нает от католически култ с името „Умбра Домини“.