— Мъжът, който спеше, им казва, че е имало само един човек и не е видял как изглежда, с изключение на това, че е бил гол и с дълга коса. Дебелият мъж казва, че ще го намерят и… и… и… ще го намерят — ръката й сграбчи тази на Чарлз с отчаяние и я пусна, когато стъпките на гвардейците отново прогърмяха над главите им.
Гринел командваше:
— Половината от вас да слязат надолу по улицата, останалите — в обратна посока. Да се проверят всички пасажи и странични улички, отворените прозорци — по дяволите, не трябва да ви обяснявам. Ако не успеем да хванем кучия му син, ще трябва да събудим гвардейския батальон и да претърсваме базата през цялата тая проклета нощ, така че си отваряйте очите. Хайде.
— Нали помниш пътя до лодката, Чарлз? — прошепна Марта. — Сбогом, госпожице. Грижи се за него. Добре се грижи за него. — Тя измъкна ръката си и изскочи от укритието.
Лий издаде някакво мъчително възклицание. Чарлз инстинктивно понечи да се хвърли след детето, но се строполи отчаян върху мръсотията. Чуха гласове:
— Хей, ти! — това е той, господи! Дръжте го! Дръжте го!
— Ето го, надолу! Препречете му пътя!
— Натам! — викаше Гринел. — Препречете му пътя! Така!
— За бога. Това е момиче.
— Тези проклети войници и техните проклети диваци.
— От къде си, момиче — заразпитва Гринел.
— Това не е дете от базата, командоре. Погледни го!
— Това и правя. Харесва ми. А на тебе?
Гринел се захили:Сега, момчета, се забавлявайте, но не шумно.
— Не се страхувай, дете… — от гърлото на Марта се чу животински писък, който накара Лий Фалкаро да потръпне, а Чарлз да забие нокти в дланите си.
— Защо, командоре, понякога обичам да вдигна малко шум…
— О-о! — извика мъжът. Чу се топуркане на крака, смутени гласове.
— Хвани я, проклет глупак!
— Ухапа ме…
— Избяга натам…
Гръмна изстрел.
В последвалата тишина прозвуча гласът на Гринел:
— Това е, момчета.
— Трябваше ли да стреляш, командоре! — попита някой.
— Не ме упреквай, момче. Упреквай този, който я изпусна.
— По дяволите, тя ме ухапа…
Някой се обади неуверено:
— Да я отнесем някъде…
— По дяволите. Ще я вдигнат сутринта.
— Някой, който я иска. — Последва дрезгав, смях.
— Обратно в караулното — нареди Гринел. — И по-тихо.
Гвардейците забързаха надолу по улицата. След няколко безкрайни минути Чарлз промълви:
— Да тръгваме към пристанището.
Изпълзяха от скривалището си и погледнаха под прикритието на сградата към купчината, лежаща на пътя.
— Гринел — промърмори Лий.
— Тихо — отвърна Чарлз. Той я поведе по пустите улички, точно спазвайки плана.
Бързоходната лодка беше шестметров катер, закотвен на 18-и пристан. Поклащаще се над водата на безопасно разстояние от другите лодки и кораби. Лий Фалкаро тихо изписка, когато видя униформения моряк. Седеше в кабината, обърнат право към тях.
— Всичко е наред — успокои я Чарлз. — Той е пиян. По това време на нощта не е на себе си. — Чарлз намери въже в сандъка в кабината, отряза от него със собствения нож на моряка, завърза го и му запуши устата. Очите на мъжа се отвориха — мътни и кръвясали, огледаха наоколо и отново се затвориха.
— Помогни ми да го измъкна на брега.
Лий Фалкаро хвана моряка за краката и те го поставиха леко върху пристана.
Върнаха се обратно в кабината.
— Наоколо няма плитчини. Няма да имаш проблеми с управлението — каза Чарлз. — Можеш да се ориентираш по компаса и картите. Има и компютърен автопилот, ако ти потрябва. Моят съвет е да поставиш регулаторните лостове на реактора на „малък напред“, да насочиш лодката на запад, след това да ги издърпаш докрай и да почиваш. Или ще те настигнат, или не.
Тя започваше да го разбира накъде бие и нервно отвърна:
— Говориш, като че ли няма да идваш с мен.
— Няма да дойда — отвърна Чарлз, докато разкопчаваше кобура, свален от колана на моряка. Отвътре извади 45-калибров пистолет. След това разби ключалката на едно шкафче и откри кутия къси тежки патрони. Зае се да ги зарежда в пълнителя на пистолета.
— Какво си намислил да правиш? — попита Лий
— Среща с командор Гринел — отвърна Чарлз. — Той плъзна тежкия пълнител в леглото му и дръпна затвора.
— Трябва ли да те подгоня? — попита.
— Не ставай глупак — отвърна тя. — Не можеш да й върнеш живота, а имаш да свършиш още много неща за Синдик.
— Ти ще ги свършиш вместо мен — отвърна Чарлз и прибави още един патрон в пълнителя.
— Тя не е по-важна от Синдик.
Чарлз подхвърли в ръка пистолета и го затъкна в колана на изпокъсаните си флотски панталони.
