Щом вертолетът отново отмина, водачът скочи, изтича до камилите и започна да сваля от седлото една стара карабина, без да изпуска машината от очи. Вертолетът отново полетя към тях, зави малко встрани и кацна на петдесетина метра от лагера. Отвътре изскочиха няколко сенки и се затичаха към бедуините.
Водачът подхвърли карабината на най-близкия от хората си. Той я хвана с две ръце, с плавно и привично движение издърпа затвора, извъртя се към приближаващите се фигури и се прицели. Преди да успее да дръпне спусъка обаче проехтяха изстрели и той падна по очи в пясъка. На гърба на плаща му се появи черно петно и се разшири, като мастило върху попивателна хартия. Куршумите се забиваха в пясъка около бедуините и ги накараха да замръзнат на място. Докато те стояха неподвижни, хората от вертолета, с автомати в ръце, се подредиха в линия зад огъня. За миг двете групи мълчаливо се измерваха с очи, острият мирис на барут и метал се смесваше с аромата на печеното.
Непознатите се поразместиха, за да направят път на още двама. Набити и мускулести, те изглеждаха еднакви почти във всяко отношение — късо подстригана рижа коса и сиви костюми, футболните им тениски изглеждаха съвсем не на място сред дивия пустинен пейзаж.
— Открили сте някои неща — заяви единият от близнаците със съвсем спокоен глас, който изобщо не се връзваше с насилието отпреди малко.
— В пустинята — допълни другият.
— Къде са те?
Отговор нямаше. Близнаците се спогледаха, после — като един — вдигнаха оръжията си и откриха огън по най-близката камила. Бедуините закрещяха ужасено. Камилата падна и стрелбата спря; възцари се напрегната тишина. Близнаците спокойно изхвърлиха изразходваните пълнители и ги смениха с нови.
— Открили сте някои неща — повтори първият брат с абсолютно същия тон като преди малко.
— В пустинята.
— Къде са те?
— Тааля илхас тийзи, я келбийн — процеди водачът на бедуините с искрящи на светлината на огъня очи. — Целунете ме отзад, псета.
Близнаците отново се спогледаха. И отново откриха огън, като повалиха още две камили, преди да обърнат оръжията си към бедуина до водача. Градушката от куршуми го повдигна от земята и го запрати в пясъка. Той изрита два пъти и застина.
— Той ги отнесе!
Гласът беше хленчещ и ужасен. Един от бедуините пристъпи напред с вдигнати над главата ръце — дребен сбръчкан човечец с рядка брадица и зле белязано от едра шарка лице.
— Той ги отнесе — повтори той и посочи с трепереща ръка водача. — Видях го с очите си.
Близнаците го изгледаха внимателно.
— Тъкмо аз ви се обадих — изхленчи човекът и за да го докаже, размаха мобилния си телефон. — Аз съм ваш приятел. Помагам ви!
Бедуинският водач изпухтя с отвращение и ръката му посегна към ножа, но се дръпна, понеже нов рояк куршуми разрови пясъка до краката му.
— Майка ти винаги си е била курва, Абдул Рахман — изръмжа той. — А сестра ти се чука с псетата.
Човекът не му обърна внимание, само направи нова крачка напред и заяви:
— Обещаха ми пари. Ако се обадя. Господин Гиргис ми обеща пари.
— Но срещу намерените неща — уточни единият близнак.
— Къде са? — попита другият.
— Нали ви казах — той ги взе. Бяха в една торба и той ги отнесе.
— Къде?
— В оазиса. Там ги е дал на някого. Не знам на кого, не ни каза. Но аз направих каквото обещах. Искам си парите.
— Майната ти.
Порой куршуми прониза лицето и гърдите му. Докато трупът му все още се гърчеше на земята, близнаците се обърнаха към останалите бедуини и избиха всички освен водача — той единствен остана невредим.
Над пустинята отново се възцари тишина; жаравата просветваше със сърдити червени отблясъци, здрачът започна да се превръща в мрак. Внезапно водачът измъкна ножа от колана си и се хвърли напред с писклив проточен вик на гняв и предизвикателство, искаше да унищожи поне един от нападателите, преди самият той да загине. Те обаче се скупчиха около него, сграбчиха ръцете му, изтръгнаха ножа, започнаха да го бият и да го ритат, довлякоха го до огъня и го натиснаха да коленичи. От устата и носа му течеше кръв. Близнаците се приведоха от двете му страни.
— Открили сте някои неща.
— В пустинята.
— Къде са?
Водачът се оказа по-костелив орех, отколкото очакваха. И по-издръжлив. Наложи се да прогорят двете му ходила и едната длан, преди да го сломят и да им каже всичко, което ги интересуваше. Накрая му спестиха по-нататъшните мъки и го застреляха, както и останалите камили — кътчето беше уединено и щяха да изминат дни, ако не и седмици, преди някой да открие лобното място на бедуините.
След като си свършиха работата, стрелците се качиха на вертолета и той отлетя на юг в тъмната нощ.
