"Слепота" (1995) е може би най-известният роман на Жозе Сарамаго, в който фантазия и реалност се преплитат и ни позволяват да видим много по-ясно вътрешния си свят. В една неназована държава, в един неназован град, докато чака на светофара зад волана на колата си, един мъж внезапно ослепява. Това е началото на епидемия, която се разпространява светкавично в цялата страна. Затворени в болница или оставени сами на себе си, лишени от всякакъв ориентир, ордите слепци са изправени пред най-примитивното у човека — волята за оцеляване на всяка цена. Предвожда ги една жена — единственото същество, което не е поразено от "сияйната белота". Героите на този великолепен и необикновен роман преминават през хиляди перипетии. Любовта, омразата, жестокостта, безразличието, страхът — все страсти, които ни заслепяват и чрез които Жозе Сарамаго изгражда потресаваща алегория на времето, в което живеем. По романа е заснет нашумелият филм на Фернандо Мейрелес "Blindness" (2008). Нобелова награда за литература Жозе Сарамаго Жозе Сарамаго (1922–2010) е писател, драматург и журналист, емблематична фигура в съвременната португалска литература, носител на наградата "Камойнш" (1995), най-голямото литературно отличие на Португалия, и Нобелов лауреат за литература (1998). В света са продадени над 2 милиона екземпляра от книгите му, преведени на 25 езика. През 1992 г. португалското правителство обявява романа му "Евангелието по Исуса Христа" (ИК "Колибри", 2007) за оскърбление към религията и го изтегля от конкурса за Европейска литературна награда. Обиден от наложената цензура, писателят напуска родината си и се изселва на Канарските острови, където издъхва на 87-годишна възраст.
На Пилар
На дъщеря ми Виоланте
Книгата се издава с подкрепата на програма „Култура 2000“ на Европейския съюз
Ouvrage traduit avec le soutien du Programme Culture 2000 de I’Union européenne
Ако виждаш, гледай. Ако гледаш, вгледай се.
Жълтото светна. Два от по-предните автомобили се засилиха, за да минат, преди да стане червено. На пешеходната пътека се появи картинката със зеления човек. Хората, които чакаха, започнаха да пресичат, стъпвайки върху белите ивици по черното асфалтирано платно, което толкова много прилича на зебра, че така се и нарича. Шофьорите, нетърпеливо стъпили върху съединителя, държаха колите в готовност и се движеха ту напред, ту назад, като нервни коне, които чувстват как камшикът пори въздуха. Пешеходците вече преминаха, но зелената светлина за колите ще се забави още няколко секунди и според някои това забавяне, което на пръв поглед е толкова незначително, ако се умножи по хилядите светофари в града и по последователното сменяне на трите светлини на всеки от тях, е една от най-сериозните причини за запушването на уличното движение, или за задръстванията, както е прието да се казва.
Най-накрая светна зелено и колите рязко потеглиха, но веднага стана ясно, че не всички са тръгнали едновременно. Първият автомобил от средната колона е спрял, навярно има някакъв технически проблем, я газта е свободна, я се е запънал скоростният лост или има авария в хидравликата, блокирали спирачки, срив на електрическата мрежа, а може и просто да му е свършил бензинът, не би бил първият случай. Новите пешеходци, които се струпват на тротоарите, забелязват шофьора на неподвижния автомобил да ръкомаха зад стъклото, докато колите зад него свирят с клаксоните си истерично. Някои шофьори вече са изскочили на улицата и са готови да бутнат блокиралия автомобил някъде, където няма да пречи на движението, удрят гневно по прозорците, човекът, който е вътре, извръща глава към тях ту насам, ту натам, личи си, че вика нещо, по движенията на устните му се разбира, че повтаря една и съща дума, не една, а две думи в действителност, което става ясно, когато някой най-сетне успява да отвори вратата, Сляп съм.
