— Една такава сврака като тебе. Мъжкият на ламя. Обожават да събират разни дреболии, оттам са и легендите в света на хората за драконовите съкровища.
Радослав се замисли, съзерцавайки имането си.
— Знаеш ли, не видях в Грота лами…
— Съюзници сме във войната. Но не посещават Тинга. Участват обаче във Военния съвет. В края на краищата, в Грота на съгласието се обсъждат най-вече змейски работи, не общошаркански.
— Те имат свой Тинг, значи?
— Не съвсем — поправи го змеят. — Ламите се придържат към автокрация с линейна йерархия. Най-старата хала е и най-главна. Обикновено се казва по тяхному си Първана. Следващата е Вторичка, после Третияна… и тъй нататък. Последната е подчинена на всички. Когато умира или загива главната ламя на клана, следващата по номер я замества, приемайки името Първана. Останали по веригата на свой ред също се прекръщават. Постоянно лични са им само прякорите. Затова една ламя, когато се представя, си казва „общественото име“, прякора и родовото заглавие на клана си. Подобна система не е толкова лоша — Главната сестра някога е била последна и прекрасно знае какви са задълженията на всяка една сестра в семейството, затова не ѝ хрумва да ги действа като стар войник новобранци. По същата причина по-нискостоящите не им идва да се противят или протестират. Ако все пак от нещо са недоволни, казват го на Главната ламя и каквото отсъди тя — това е. Всяка жаба си знае гьола и колкото и да са люти, помежду си се държат доста мило, бих казал.
— Ами мъжкарите, въпросните халичи?
— Аз ламите мога да нарека мъжкарани. А халичи се излюпват рядко. Тия, които доживяват до втора зрялост, понеже в някои кланове просто не им дават да се развият в хайвера, та те обикновено живеят самотно край някое езеро. Изключително кротки и плашливи създания. Самите те плашат най-вече с външния си свиреп вид, но по принцип са безобидни. Интелигентни, разбрани, аз познавам дори неколцина. Обичат да рисуват и… — змеят кимна към неговото „имане“ — да колекционират боклуци.
— Кое тук е боклук! — възнегодува Дичо обидено и се закани да го замери с лунния камък.
Крилан се засмя.
— Само не и с това! — предупреди той. — После ще те е яд, че си го счупил.
Радослав погледна камъка и го остави кротко на одъра.
— Доколко вярно е тогава твърдението в приказки и легенди, че змейовете враждуват с ламите?
— Аз не бих го нарекъл вражда. Виж, водещото в живота ни като Ято е да сме Пазители на Равновесието. Този факт е отразен и в мита за най-древното именувано съзвездие от човеците — Небесният змей, който пази звездите, а после погрешно се е тълкувало, че си браним „съкровищата“… Ламите като Старши рояк също са Пазители. Но постъпват по свой начин. Оттам е това „съперничество“. Ние сме си нещо като алтернатива. Опоненти един на друг. Всяка концепция има нужда от своята антитеза, от своето необходимо съмнение. В огъня на съмнението не изгаря единствено истината. Така е по-надеждно, че Равновесието ще бъде съхранено.
— Но защо се БИЕТЕ?
— Традиция. Някои неща се решават само с първичната груба сила. Ала никога не сме стигали до война, в смисъла на масово и кърваво побоище. Също като кашепците, ние предпочитаме индивидуални двубои. Конфликтът винаги е личен и не е достойно в него да се въвличат незасегнати пряко. Пък и в такива схватки рядко се стига до смъртни случаи. Като правило, спазва се повелята на вълчата глутница — щади, когато вече си победил.
— А отмъщението — това как?
— Има го, да. Но не е изразено толкова ярко като при кроманьонския човек. И не се пренася върху целия вид на
Радослав потърка умислен чело.
— Ами атъланите, те правят ли разлика между змейове и лами?
— Браво, Радо! Чудесен въпрос! Мъдреците смятат, че не. Не могат да го
— Атъланите хора ли са? — изстреля въпроса си Радослав, гледайки змея право в очите.
Крилан не отклони взора си.
— Внимавай, че ще взема и да ти отговоря.
Продължиха да кръстосват погледи като копия. Дичо отстъпи. Чувстваше, че още е твърде рано да пита тъкмо това. Вероятно не бе готов да научи истината. След достатъчно красноречивата пауза, успя някак да смотолеви:
— Тъпо ли ще е да попитам по какъв начин се размножават ламите?
Бариерата на напрежението падна. Шарканът изсумтя с преувеличено високомерие:
— Инженер! Пълен ръб в биологията.
— Признавам — сви рамене Радослав.
