— Радвам се, че мислите така, сър. Ако се водя от опита си обаче, мис Гранди винаги ще бъде до известна степен в опасност.
Амандо го погледна замислено, кимна и излезе.
Когато в 8.00 Марвин дойде, Фрост му каза какво бе говорил с Амандо.
— Изглежда, ще загубиш работата, която харесваш толкова много, Джек — рече той.
Марвин направи гримаса.
— Правилно си му отговорил. Докато наоколо има милиарди, ще има и опити за отвличане. — Включи кафеварката. — Но може би Гранди е осъзнал, че не може да я държи затворена по този начин. Какво е все пак разрешението, не знам.
— За това да му мисли Гранди — рече Фрост. — Аз отивам да спя.
След четири часа сън той се избръсна, взе душ и после се обади в Спениш Бей хотел. Поиска да го свържат с мис Гулден.
Марша се обади толкова бързо, че Фрост се подсмихна под мустак.
— Миличък, къде се загуби? Попита тя. — Липсваше ми.
— Значи ставаме двама. Какво ще кажеш да прекараме следобеда на плажа, скъпа? Не съм в настроение за луксозна обстановка. Вземи си бански и давай да си намерим някое закътано местенце.
— Добре, миличък. Чудесно! Какво ще кажеш да ме вземеш в два?
— А може би си прекалено заета? — попита Фрост, подсмихвайки се. — Само кажи една дума. Ще те разбера.
Инструкциите, които Силк й беше дал, бяха ясни. Стой с него, дръж го на въдицата си.
— Няма никакъв проблем, скъпи. Ще те чакам. Засега чао — и тя затвори. Веднага се обади на Силк. — Иска да ходим да плуваме. Каза, че не бил в настроение за луксозна обстановка.
— Просто се прави на недостъпен — отвърна Силк. — Ето какво трябва да правиш…
Марша го изслуша с напрегнато изражение. После, когато Силк свърши, тя рече:
— Добре, ще го направя, но той ме безпокои. Има нещо в него, което ме кара да му нямам вяра.
Силк се изсмя. Беше тъжен звук, който винаги караше Марша да потръпне.
— Откога изобщо си почнала да вярваш на мъжете? — вметна той, после, след известна пауза, продължи: — Важно е, пиленце. Гледай да не направиш гаф. — Заплахата в гласа му беше категорична. Затвори.
Марша притвори очи и усети как по цялото й тяло премина тръпка, докато оставяше слушалката. Силк беше събудил такъв ужас у нея, че тя се чувстваше напълно беззащитна. Преди няколко години Рос Ъмни беше дошъл да я види в апартамента, който тя държеше в Маями. Макар че не го беше казал направо, тя знаеше, че той действа според инструкциите на Силк.
— Искам да ти кажа нещо — започна Ъмни, след като се настани в едно кресло. — Лу е професионален убиец. Изкарва си прехраната, като премахва разни типове, които си навират носа, където не им е работата. Той не е човек, с когото можеш да си правиш, каквото искаш. Смята, че можеш да му бъдеш полезна, както сме му полезни аз и Митч. Така че, когато му дотрябва готино маце, за да уреди някоя работа, това ще бъдеш ти.
След четири години работа като колгърл, Марша се беше превърнала в дискретна първокласна проститутка. Тя се изсмя.
— Кажи на чичо Лу да върви на майната си. Не работя за никой друг, освен за самата себе си. Стъпила съм си на краката, хубава съм и процъфтявам.
Ъмни се усмихна тъжно.
— Хайде, скъпа, трябва да бъдеш по-разумна. Той има нужда от готина мацка. Преди да се обърне към тебе, пробва с две други мадами, но те взеха, че отвърнаха точно същото. — Той извади от портфейла си две цветни снимки, наведе се напред и ги пусна в скута й. — Ето какво направи с тях. Той е експерт с киселините.
Снимките бяха толкова ужасяващи, че Марша ги хвърли, сякаш пареха.
Погледна, потръпвайки, Ъмни.
— Няма да направи това с мен… Аз съм му племенница.
— Ще го направи и със собствената си майка, ако тя откаже да му помага — отвърна Ъмни с тъжната си усмивка. — Когато има нужда от теб, трябва моментално да литнеш. Това е, миличка, освен ако не желаеш да изгубиш красивата си външност.
Марша беше взела снимките и ги разглеждаше внимателно. Потръпна, после ги разкъса на парченца. От този момент нататък тя стана робиня на Силк. Най-голямото удоволствие в живота й беше да стои пред огледалото и да се любува на красотата си. Да бъде обезобразена като онези две момичета беше нещо, което просто не би могла да понесе.
Година по-късно Силк й се обади.
— Отиди в апартамент четиринадесет в хотел „Шератън“ в девет тази вечер, пиленце — нареди й той. — Ще те очакват. Осигури на онзи тип онова, което заслужава срещу парите си. Рос ще ти даде едно хапче. Пусни го в питието на развратника. Когато заспи, изнасяй се. Фасулска работа, нали? — Пауза, после в гласа му прозвуча заплаха: — Внимавай да не сгафиш нещо.
Ъмни беше пристигнал и й беше дал тънко пликче, което съдържаше жълта таблетка.
— Внимавай, скъпа, за външността си — предупреди я той.
