Фрост стоеше в подножието на стълбите и чакаше. Погледна часовника си. Часът беше 8.05. След още пет минути Силк щеше да се обади по телефона.
Сука се появи в горната част на стълбите.
— Мис Джина я няма! Мистър Амандо е също дрогиран!
— Претърси къщата! — нареди Фрост. — Увери се, че не е тук!
Докато Сука слизаше по стълбите, телефонът в стаята на охраната започна да звъни.
— Стой! — рече Фрост. Направи знак на Сука. — Може да имаме неприятности. Искам да чуеш и ти. Използвай деривата!
Когато Сука взе другата слушалка, Фрост вдигна телефона.
— Да?
— Кажи на Гранди, че това е отвличане. — Фрост предположи, че Силк говори през носна кърпа, но гласът му пак звучеше страховито. — Дъщеря му е при нас. Утре по същото време ще се обадим отново. Кажи му: никакви ченгета — и линията прекъсна.
Когато Фрост остави слушалката, той погледна към Сука, който го гледаше втренчено.
— Може да е блъф — каза. — Провери къщата. Трябва да сме сигурни, че не е някъде наоколо.
— Не е блъф — отвърна Сука, а малките му черни очи гледаха уплашено. — По-добре се обади на мистър Гранди.
Фрост вдигна телефона и се обади на пазача при бариерата на имението. Обясни му, че никой не трябва да напуска имението, а когато персоналът дойде, да им каже да си вземат свободен ден.
— Никой да не излиза без мое разрешение — повтори.
— Неприятности ли имате? — попита пазачът.
— Нищо, с което да не можем да се справим — отряза го Фрост. — Само следвай инструкциите ми. — Затвори и като видя, че Сука все още се суети на прага, му махна да върви.
— Провери къщата!
Изчака Сука да се отдалечи, извади от джобчето на ризата си телефонния номер в Ню Йорк, който Гранди му беше дал, и набра цифрите. Докато чакаше да го свържат, Марвин изстена, после бавно се изправи в стола си. Притисна ръце към очите си.
От Ню Йорк някакъв глас се обади: „Резиденцията на мистър Гранди.“
Фрост можеше да си представи важния черен иконом от другата страна на линията.
— Трябва да говоря с мистър Гранди — каза Фрост. — Предайте му, че се обажда Фрост от вила „Орхидея“. Спешно е.
— Да, сър.
Последва дълга пауза.
Марвин поклати глава, после погледна към Фрост с блестящи очи.
— Какво става, по дяволите? — измърмори той.
Фрост му махна да замълчи, когато Гранди се обади.
— Какво има, Фрост? — Рязката нотка в гласа му беше вледеняваща.
— Мис Гранди е била отвлечена, сър — отвърна Фрост. — Съобщението за откупа ще бъде предадено тук утре по същото време. Казаха да няма полицаи.
Настъпи кратка пауза, после Гранди рече:
— Не предприемай нищо, преди да дойда. Ще съм там след осем часа — и затвори.
— Отвлечена? — Марвин се изправи неуверено на крака, олюля се и отново седна.
— Бил си упоен — каза Фрост, излезе във фоайето, взе от таблите със закуската голяма кана кафе и чаша и се върна в стаята.
Марвин изпи кафето, остави чашата, прокара ръка по лицето са и се втренчи във Фрост.
— Момичето е било отвлечено?
— Ъхъ. Похитителите току-що се обадиха. Забраних персоналът да влиза в имението и наредих още на пазача да не пуска никого да излиза. Току-що разговарях с Гранди. Заповяда да не предприемаме нищо, преди той да пристигне, което ще стане след осем часа. Смятам да поогледам наоколо. Искам да видя дали са извели някоя от лодките.
— Отвлечена? Но как? — Марвин поклати глава, затвори очи, после ги отвори и се изправи неуверено на крака. — Кога?
— Амандо също е бил упоен. След малко се връщам — и Фрост излезе от стаята. Отиде бързо до пристанището. Вратата към пристанището зееше отворена. Запита са какво ли правеше Джина в този момент: вероятно се хилеше глупаво от вълнение.
Като остави вратата както си беше, той се разходи из имението. Когато се върна във вилата, вече беше 9.15.
Намери Марвин и Амандо в стаята на охраната. Зарадва се, че Амандо изглеждаше страшно изплашен. Беше пребледнял и трепереше. Фрост беше сигурен, че когато Гранди пристигнеше, щеше да одере кожата на Амандо.
— Няма я — каза той. — Лодките са си на мястото. Мистър Гранди ще пристигне около 16.00. — Седна и махна на другите двама също да седнат. — Аз отговарям и на мен ще ми отрежат главата. — Говореше с твърдия си полицейски глас. — И двамата сте били упоени. Как е могло да стане това? — Погледна към Амандо.
— Аз… аз не знам.
— Тогава по-добре започни да мислиш! — излая Фрост. — Да си пил нещо снощи?
— Всяка вечер пия по чаша мляко. Сука ми я донася.
Фрост погледна Марвин.
— Ние пихме бира, но аз отворих кутиите. Онази супа! Имаше ли странен вкус?
Марвин вече се беше възстановил. Гледаше замислено Фрост.
— Вкусът й беше чудесен.
— Но би могло да е пуснато нещо в нея, нали?
— Тогава защо в твоята супа не е имало нищо?
Внимавай, помисли си Фрост, това копеле е обучено ченге.
