Фрост тръгна по коридора към стаята на Марша, спря пред вратата, ослуша се, не чу нищо и почука. Изчака, почука още веднъж, изчака, после се намръщи и почувства как го обзе внезапно безпокойство. Отвори вратата и влезе. Ъмни, лежеше гол върху голямото легло. От една рана в челото му течеше кръв. Фрост огледа стаята, после бързо отиде до банята и надникна. В стаята нямаше никой, освен него и Ъмни, който вече идваше в съзнание.
Нито следа от Джина.
Фрост, Силк и Гоубъл се скупчиха около Ъмни, който седна на ръба на леглото, като се държеше за главата.
— Чукахме се — едва-едва продума Ъмни, — после тя сякаш от нищото измъкна пистолет и той гръмна по мен. Нямах никакъв шанс.
Пистолет!
Значи Джина беше взела 38-калибровия от стойката за оръжията, а не Сука, помисли си Фрост.
— Избягала е, говедо такова! — озъби се Силк.
Ъмни простена.
— Слушай! — Силк удари с юмрук по рамото на Ъмни. — Кога стана това?
— Започнахме да го правим веднага, щом дойдох… Някъде към два часа.
— Цели три часа! Би могла да е вече къде ли не! — Силк се извърна към Гоубъл — Провери колите!
Гоубъл излезе от стаята тичешком.
Фрост отстъпи назад, като гледаше Силк, който започна да крачи из стаята. Спря и се взря във Фрост.
— Ти ми каза, че тя иска да бъде отвлечена! — рече той. — Не ми каза…
— О, млъкни… — излая Фрост. — Как се е измъкнала, без никой да я види?
— В края на коридора има изход, който води към паркинга. Оттам я доведохме.
Фрост отиде до шкафовете, заотваря вратите им, затръшна ги обратно, после се обърна към Силк.
— Взела си е куфара.
Гоубъл се втурна в стаята.
— Моята кола я няма!
Ъмни се изправи неуверено на крака и се запъти към банята.
— Къде би могла да отиде? — запита Силк, като отправи към Фрост свиреп поглед.
— Откъде, по дяволите, мога да знам? Сигурен съм обаче, че няма да се върне във вила „Орхидея“. Отишла е да се весели.
Силк се обърна към Гоубъл.
— Предай съобщението, Митч. Накарай всичките ни хора да работят върху това.
Когато Гоубъл излезе, Силк се приближи до Фрост.
— Сигурен ли си, че няма да отиде в къщата на Гранди?
— Сигурен съм. Точно затова искаше да бъде отвлечена.
— Тогава операцията продължава — отвърна Силк. — Гранди няма как да разбере, че тя е офейкала. Докато тя стои настрана от него, той ще си мисли, че е при нас.
Фрост се замисли, после кимна.
— Да. Значи продължаваме според плана?
Ъмни излезе от банята и започна да се облича. Продължаваше да стене тихо, но нито Силк, нито Фрост му обърнаха някакво внимание.
— Какъв шанс имаме да я намерим? — попита Фрост.
— Имам връзки. Митч ще уведоми хората. Ако все още е някъде наоколо, ще я открием.
— Чакай малко. Наистина ли трябва да я открием? Не е ли по-добре да я оставим на свобода?
Силк се замисли, после се подсмихна.
— Може, но трябва да знаем, ако е наоколо. Ако е заминала за Маями или за някое друго място, нямаме проблеми.
— Ако не я върнем на Гранди, той ще вдигне пушилка — каза неспокойно Фрост.
— Как ще стане тая работа, освен ако не иска да влезе в пандиза за петнадесет годинки? Ще действаме според плана. Ще мине.
Ъмни се обади:
— Тя не е наред с главата и има пистолет.
— Че на кой му пука? — излая Силк. — Стига да не се появява наоколо.
Но обученият да мисли като полицаи Фрост усети, че могат да имат неприятности.
— Тя е непредвидима. Ъмни е прав. В нея има нещо… Тя познава и трима ни. Ако Гранди се добере до нея, може да проговори.
— Само че Гранди няма да се добере до нея — отвърна Силк. — Продължаваме. Ще мине, както трябва.
— Хайде да започваме — предложи Фрост. — Защо да чакаме до утре? Дайте ми съобщението за откупа сега. Колкото по-дълго чакаме, толкова повече се увеличава рискът, ако Джина бъде хваната или от вашите хора, или от Гранди, да си имаме неприятности. — Помисли за миг, после продължи: — Ще кажа на Гранди, че съм искал малко да променя обстановката, докато чакам съобщението за откупа. Взел съм колата и съм отишъл до плажа. След като съм поплувал, намерил съм съобщението за откупа в колата. Как ви се струва това?
Гоубъл влезе.
— Съобщението е предадено. Ако колата е някъде наоколо, ще бъде намерена.
— Майк иска да ускорим нещата — рече Силк. — Измислил е нещо. — Погледна Фрост и продължи: — Кажи му.
Фрост повтори онова, което беше казал на Силк. След като помисли, Гоубъл кимна:
— Да. Защо не? Колкото повече чакаме, толкова по-голям става рискът.
Двадесет минути по-късно Фрост караше към Спениш Бей хотел със съобщението за откупа. Часът беше 18.15. Спря пред хотела. Като видя ламборджинито, униформеният негър се спусна по стълбите и отвори вратата.
— Паркирай я — нареди му Фрост, влезе във фоайето на хотела и се насочи към рецепцията. — Мистър Гранди — каза той на приветливия служител, който го изгледа с леко повдигнати вежди.
— Името ви, сър?
— Майк Фрост.
Служителят влезе в офиса. След кратко забавяне той излезе и кимна на Фрост.
— Апартамент 67, мистър Фрост. Вземете асансьора до осмия етаж и свийте вляво, като излезете от него. Ще видите точно срещу вас апартамент 67.
