— Как убедихте американците да ме предадат? Предполагам, чрез шантаж — това е еврейският начин. Но трябва да е имало и нещо повече. Сигурно сте се заклели, че никога няма да ми дадете възможност да обсъждам моята принадлежност към организацията „Гелен“ или ЦРУ. Предполагам, че вашето посвещаване на истината стига само дотам.
— Дайте ми отговор, Радек.
— Как мога да се доверя на вас, един евреин, че ще удържите на вашата част от сделката?
— Чели ли сте отново „Дер Щюрмер“? Ще ми се доверите, защото нямате друг избор.
— И за какво ще послужи всичко това? Ще върне ли дори един човек от умрелите на това място?
— Не — съгласи се Габриел, — но светът ще знае истината, а вие ще прекарате остатъка от живота си там, където ви се полага. Приемете сделката, Радек. Приемете я заради сина си. Мислете за нея като за последно спасение.
— Това няма да остане вечно в тайна. Някой ден истината ще излезе наяве.
— Рано или късно — каза Габриел. — Предполагам, че истината не може да се скрие завинаги.
Радек бавно извърна глава и презрително го изгледа.
— Ако бяхте истински мъж, щяхте да го направите лично. — Устните му се разтегнаха в насмешлива усмивка. — Колкото до истината, никого не го беше грижа, когато това място функционираше, и никого няма да го е грижа и сега.
Той се обърна и погледна в ямата. Габриел мушна беретата в джоба си и се отдалечи. Одед, Залман и Навот стояха неподвижно на пътеката зад него. Габриел мина покрай тях, без да каже и дума, и се насочи през лагера към железопътния перон. Преди да свие и навлезе между дърветата, той спря за миг, поглеждайки през рамо, и видя как Радек, държейки се за ръката на Одед, бавно се изправи на крака.
Имаше разгорещени дебати къде да го настанят. Лев го смяташе за опасен за сигурността и искаше да го държат под постоянен надзор в Службата. Както обикновено, Шамрон бе на противоположното мнение — ако не за друго, то понеже не желаеше неговата любима Служба да се занимава със затворническа дейност. Министър-председателят предложи полушеговито Радек да бъде отведен в пустинята Негев, за да стане плячка на скорпионите и лешоядите. Най-накрая Габриел бе този, който спечели спора. Неговият довод бе, че най-лошото наказание за човек като Радек е да бъде третиран като обикновен престъпник. Потърсиха подходящо място, където да го затворят, и се спряха на полицейския затвор, построен от британците по време на Мандата69 в западнал квартал на Яфа, известен все още с арабското си име — Абу Кабир.
Изминаха седемдесет и два часа, преди залавянето на Радек да стане публично достояние. Комюникето на министър-председателя беше сбито и преднамерено заблуждаващо. Бяха положени специални грижи да се избегне ненужното неудобство за австрийците. Според изявлението на министър-председателя, Радек бил открит да живее под фалшива самоличност в неуточнена страна. След поредица преговори той се съгласил да дойде доброволно в Израел. Според условията на договора, нямало да бъде изправен пред съда, тъй като — съгласно израелския закон — единственото възможно наказание било смъртната присъда. Вместо това, той щял да остане под постоянен административен арест и ефективно да „признава вината си“ за престъпленията срещу човечеството, като работи с екип от историци от „Яд Вашем“ и Еврейския университет, за да бъде завършена окончателната история за „Акция 1005“.
Вдигна се малко шум, и то без вълнението, съпровождало новината за отвличането на Айхман. В действителност вестта за залавянето на Радек бе засенчена само след броени часове от атентатор камикадзе, който уби двайсет и пет души на йерусалимския пазар. Лев изпита известно неподправено задоволство от това развитие, защото то като че ли потвърди неговата гледна точка, че държавата има да се тревожи за далеч по-важни неща от преследването на някакъв стар нацист. Той започна да нарича операцията „Лудостта на Шамрон“, макар че бързо се оказа извън редиците на собствената си служба. В офиса на булевард „Цар Саул“ залавянето на Радек сякаш отново разпали старите страсти. Лев се приготви да се приобщи към преобладаващото настроение, но беше твърде късно. Всички знаеха, че арестуването на Радек е дело, организирано от
