Пред очите му изплува приятната и фигура, настанила се грациозно насреща му в „Хемпшър Хаус“. В следващата секунда нещо изщрака и видението се стопи.
— Един момент. Керъл…
Скочи на крака, отвори с рязко движение междинната врата и направи знак на Клодия да остави слушалката.
— Извинявам се — промърмори той, след като отново взе слушалката.
— Нямаше да ви безпокоя, но мисля, че въпросът е важен — продължи момичето.
— В служебното ми гардеробче има един пакет… Между другото, аз работя като танцьорка в клуб „Кабаре“…
— О… — неопределено промърмори Джейсън.
— Както и да е… Видях го днес, малко след като отидох на работа. Преди няколко седмици Алвин ме помоли да го прибера, след което напълно съм го забравила…
— Какво има вътре?
— Папки, стегнати с ластици, документи и писма. Ей такива неща… Но наркотици няма, ако това сте си помислили…
— Не съм — увери я Джейсън. — И се радвам, че се обадихте. Книжата може да се окажат важни, затова бих искал да ги видя…
— Добре — съгласи се Керъл. — Довечера съм в клуба, но ще измисля някакъв начин да ви ги предам. Напоследък шефът е прекалено усърден по отношение на личната ми сигурност. Става нещо, но никой не ми дава обяснения. Където и да мръдна, след мен винаги има поне по една мутра, която ме пази. Предпочитам да ви държа по-настрана от тези хора.
— А не може ли да отскоча до вас и да го взема? — попита Джейсън.
— Не, идеята не е добра — отговори след кратко колебание Керъл. — Ето какво ще направим: дайте ми домашния си телефон и аз ще ви се обадя довечера, след като се прибера.
Джейсън и продиктува номера.
— О, и още нещо — добави Керъл. — Снощи се сетих, че пропуснах да ви го кажа. Преди около месец Алвин заяви, че ще скъса с Хелене, защото предпочитал тя да се концентрира върху работата си.
— Направил ли го е?
— Нямам никаква представа.
— Днес Хелене не дойде на работа — съобщи и Джейсън.
— Сериозно? — изненада се Керъл. — Това е много странно. От онова, което съм чувала за нея знам, че е изключително стриктна по отношение на работата си. Може би тя е причината за странната параноя, която е обзела шефа ми.
— Че какво общо има той с Хелене Бренкивист? — вдигна вежди Джейсън.
— Той разполага със страхотна информационна мрежа. Знае какво става в целия град.
След като се сбогуваха и Джейсън остави слушалката, в главата му се появиха доста въпроси. Не можеше да разбере на какво се дължи несъответствието между работата на Керъл и интелектуалното и равнище. „Информационна мрежа“ е термин от компютърния жаргон и никак не се връзва с представите за стриптизьорка.
Възобнови прегледите като старателно избягваше любопитния поглед на Клодия. Знаеше, че любопитството я влудява, но нямаше никакво намерение да го задоволява.
Малко преди края на работния ден го прекъсна доктор Джером Уошингтьн — едър чернокож специалист по гастроентерология, който се появи с молба за спешна консултация.
— Разбира се — кимна Джейсън и го поведе към кабинета си.
— Роджър Уенамейкър ме посъветва да се обърна към теб — каза без предисловия гостът и сложи обемистата си папка на бюрото. — Още няколко такива случая и се прехвърлям в бизнеса с алуминиевата дограма.
Джейсън отвори папката. Пациентът беше 60-годишен мъж.
— Точно преди двадесет и три дни направих пълни изследвания на господин Ламборн — започна Джером. — Теглото му е малко над нормата, но на кого не е? Иначе му нямаше нищо и аз му го казах. Но преди седмица изведнъж цъфна в кабинета ми и имаше вид на възкръснал мъртвец. Беше отслабнал с дванайсет килограма. Реших, че съм пропуснал някакво злокачествено образувание и веднага се разпоредих да го приемат в болницата. Направих му абсолютно всички изследвания, като по учебник, но не открих нищо. А после, преди три дни, той взе, че умря… Употребих много усилия, но успях да навия близките му за аутопсия. И какво открих?
— Открил си, че няма рак — подхвърли Джейсън.
— Правилно — кимна Джером. — Рак нямаше, но органите му бяха тотално дегенерирали. Споделих това с Роджър и той ме прати при теб с предположението, че ще ми съчувстваш.
— Имах няколко подобни проблема — кимна Джейсън. — Роджър също. Честно ще ти призная, че съм много разтревожен. Имам чувството, че сме пред някаква непозната, но страшна епидемия.
— Какво да правим? — погледна го тревожно чернокожият лекар. — Лично аз не съм устроен така, че да издържа дълго на подобни емоционални предизвикателства.
