— Съдържанието му не се оказа това, на което се бях надявал.
— Това ме учудва — промълви Керъл. — Дневниците би трябвало да са важни, иначе Алвин не би ме помолил да ги съхранявам. Но това сега е без значение. Инцидентът с Хелене е направо ужасен. Шефът толкова се стресна, че не ме пуска никъде без някой от охраната на клуба. Дори в момента една от горилите ме чака пред входа.
— Трябва да ви видя насаме, важно е — настоя Джейсън.
— Не знам дали ще мога — въздъхна момичето. — Онази горила долу изпълнява заповедите на шефа, а не моите. Никак не ми се иска да си навличам нови неприятности.
— Добре, в такъв случай ми се обадете в момента, в който се приберете у дома — рече Джейсън. — Но искам да ми обещаете, че ще го направите. Тогава ще измислим нещо.
— Пак ще бъде посред нощ — предупреди го Керъл.
— Няма значение. Обадете се, защото наистина е важно.
— Добре — прие Керъл и прекъсна разговора.
Джейсън проведе още един разговор. От представителството на „Юнайтед Еърлайнс“ го осведомиха, че директен полет от Бостън за Сиатъл има един път дневно, в четири нула-нула следобед.
Взе стетоскопа и тръгна на редовната си вечерна визитация. Искаше да обнови тотално картоните на хоспитализираните пациенти, за да улесни работата на Роджър. Никой от тях не изглеждаше особено добре, а при един Джейсън откри тревожни симптоми — катаракт в начална форма. Веднага разпореди консултация с офталмолог. Този път беше сигурен, че при постъпването на пациента такъв проблем не беше регистриран. Как е възможно толкова бързо развитие на болест, която обикновено се утежнява в течение на години?
Прибра се у дома, облече екипа за джогинг и бяга в продължение на цял час, докато проясни мозъка си. Взе душ, преоблече се и подкара към Шърли. Настроението му беше далеч по-добро.
По отношение на вечерята Шърли беше надминала себе си и Джейсън сериозно се замисли да я постави в категорията на супер-жените. Цял ден беше блъскала като луда, управлявайки здравно заведение за стотици милиони, в хода на работата беше успяла да проведе тежки преговори с профсъюзите. Но това не и беше попречило да се прибере у дома и да приготви фантастична вечеря от печена патица, гарнирана със свежи макарони и аспержи. На всичкото отгоре беше облякла една шемизетка от фина черна коприна, която би била подходяща за посещение в операта. Джейсън се засрами от джинсите си, над които небрежно беше навлякъл разтворена на гърдите риза.
— Облякъл си това което искаш, аз също — прогони неудобството му Шърли, а на лицето и се появи широка усмивка. После му връчи един дупчест съд и му заповяда да измие зеленчуците за салатата. Наведе се над фурната да провери патицата и я обяви за почти готова. Според Джейсън това „почти“ трябваше незабавно да отпадне, тъй като от аромата направо му прималя.
Вечеряха в трапезарията, седнали един срещу друг на голямата правоъгълна маса. От двете и страни имаше още шест празни стола. За всяко допълване на чашите с вино, Джейсън трябваше да стане и да направи една доста голяма обиколка. Шърли намираше това за много забавно.
Докато се хранеха, той и разказа за служебното заседание и за решението на лекарите да обърнат допълнително внимание на стресовите тестове. Шърли беше доволна, напомняйки му, че пълните изследвания и профилактичните прегледи са най-привлекателната част от офертата на ГХП към големите корпоративни клиенти. После добави, че са решили да поставят ударение върху превантивната медицина — най-вече за висшите корпоративни служители. По-късно, когато преминаха на кафето, тя небрежно подхвърли:
— Следобед при мен се отби Майкъл Кърън…
— Наистина ли? — с престорено безразличие подхвърли Джейсън. — Сигурен съм, че посещението му не е било от приятните. Какво искаше?
— Допълнителни сведения за Хелене Бренкивист. Дадохме му всичко, с което разполагаме, а той дори разпита жената от личен състав, която я беше интервюирала при назначението.
— Каза ли дали вече имат заподозрени?
— Не — поклати глава Шърли. — Но аз искрено се надявам тези ужасии най-после да свършат!
— Много съжалявам, че не успях да поговоря с Хелене още веднъж — въздъхна Джейсън. — Продължавам да съм убеден, че тя прикриваше Хейс.
— Още ли мислиш, че е направил някакво голямо откритие?
— Абсолютно! — кимна Джейсън, след което и описа съдържанието на лабораторните дневници и посещенията си в „Джийн Инк.“ и кантората на Самюел Суорц. Обясни и, че адвокатът е регистрирал нова компания, която е трябвало да търгува с откритието на Хейс, каквото и да е било то.
— Той не знаеше ли?
— Не. Явно Хейс не се е доверявал на никого.
— Но нали му е бил необходим начален капитал? След като е планирал производство и търговия с нещо, все е трябвало да се довери на някого…
— Може би си права — кимна Джейсън. — Но поне аз не виждам на кого. За съжаление Хелене беше ключът, но…
— Продължаваш ли да се ровиш в тази история? — изгледа го продължително Шърли.
— Май, че да — призна той. — Много глупаво ли ти звучи?
