Онзи спокойно погледна часовника си, после набра номера на отдел „Убийства“. Подхвърли няколко фрази в слушалката, после я прикри с длан и се обърна към Джейсън:
— Някой друг върши ли ви работа?
— Не. Искам Кърън, при това веднага!
Дежурният размени още няколко думи с човека насреща, после обяви:
— Детектив Кърън отсъства от управлението, сър.
— Сигурен съм, че ще пожелае да говори с мен — настоя Джейсън, — Дори и да не е на работа…
— Проблемът е там, че детектив Кърън се намира на местопрестъплението на двойно убийство в Ревиър. Очакваме да се върне след около час. Ако желаете, можете да почакате, можете и да оставите някакъв телефон. Сам решете това, сър.
Джейсън се замисли. Беше недоспал, нервите му бяха опънати до крайност. Вероятно по тази причина идеята за смяна на облеклото, душ и топла храна му се стори доста по-привлекателна. Освен това беше убеден, че двамата с Кърън ще имат доста работа в момента, в който се видят очи в очи. Остави домашния си телефон с молбата Кърън да му се обади в момента, в който се появи.
Полетът на „Юнайтед“ от Сиатъл закъсня и когато самолетът най-сетне се приземи на летище Логън, настроението на Хуан Диас можеше да се окачестви като много раздразнително. Не беше се провалял по такъв начин от онзи нещастен ден, в който уби погрешен човек в Ню Йорк. Но тогава все пак имаше някакви оправдания, докато за сегашния провал беше виновен лично. Броени секунди преди да гръмне доктора и онази проститутка от нощния клуб беше допуснал да бъде надхитрен от един пълен аматьор. За това нямаше извинение и той с яд и от немай-къде си го беше признал на човека за свръзка. Знаеше, че трябва да се реабилитира на всяка цена и беше твърдо решен да го стори. Тръгна към телефонните кабини в момента, в който слезе от самолета. Насреща вдигнаха още на първото позвъняване.
Джейсън подкара колата по късия маршрут между полицейския участък и площад Луисбърг, опитвайки се да прогони ужасните видения на онези преждевременно състарени деца в пансиона. Дори не му се искаше да мисли за Хейс и неговото откритие, преди да бъде в сигурната компания на детектив Кърън.
Когато стигна пред блока не паркира, а направи две обиколки из околните улички. Искаше да се увери, че жилището му не е под наблюдение. Накрая си каза, че пазачът в онова училище дори не беше погледнал личната му карта и следователно няма представа с кого е разговарял, паркира на запазеното си място и понесе багажа си към асансьора. Минута по-късно отключи входната врата и запали лампите. С облекчение установи, че всичко си е непокътнато — такова, каквото го беше оставил. Кратък поглед през прозореца го увери, че и на площада всичко е спокойно.
На прага на банята се сети, че трябва да говори и с един друг човек, освен с детектива. Набра номера на Шърли и зачака. Тя вдигна едва на осмото позвъняване, а в слушалката се долови шум от оживени разговори.
— Джейсън! Кога се върна?
— Току-що влизам.
— Какво има? — разтревожено попита тя, моментално доловила уморената и тревожна нотка в гласа му.
— Голяма беда. Мисля, че не само разбрах какво е било откритието на Хейс, но и по какъв начин е било злоупотребено с него. ГХП е замесена по много по опасен начин, отколкото можеш да си представиш.
— Кажи ми как.
— Не по телефона.
— Тогава ела у дома, веднага. Имам гости, но ще ги разкарам…
— Първо трябва да говоря с Кърън от отдел „Убийства“.
— Разбирам… А свърза ли се с него?
— Беше на някакво местопрестъпление, но очаквам всеки момент да се обади.
— В такъв случай може ли аз да отскоча до теб? Много ми е неспокойно!
— Добре дошла в клуба — изсмя се горчиво Джейсън. — Нямам нищо против да дойдеш, даже е по-добре да присъстваш на това, което ще обсъдя с Кърън.
— Тръгвам веднага.
— О, и още нещо… Имаш ли представа кой е директор на училището Хартфорд в момента?
— Май беше доктор Питърсън — отвърна Шърли. — Утре мога да проверя…
— Това не беше ли лекарят, който вземаше участие в клиничните експерименти на Хейс? — пожела да узнае Джейсън, спомнил си, че именно Питърсън беше разпоредил пълните изследвания на Хейс.
— Мисля, че да — отвърна Шърли. — Важно ли е?
— Не съм сигурен. Но ако ще идваш, побързай. Кърън ще се обади всеки момент.
Остави слушалката и отново се насочи към банята, после изведнъж се сети, че и Керъл може да се окаже в беда. Взе телефона и набра номера и.
— Исках да проверя дали си у дома — каза той в момента, в който момичето се обади. — Ситуацията стана още по-сериозна и искам да те предупредя да не отваряш на никого!
— Сега пък какво има?
— Заговорът около смъртта на Хейс е нещо далеч по-сериозно, отколкото си представях.
— Джейсън, звучиш ми притеснено!
На устните му се появи неволна усмивка. Понякога Керъл се държеше като същински психиатър.
— Не съм притеснен, а уплашен до смърт — призна откровено той. — Всеки момент очаквам да разговарям с детектив от полицията.
— Ще ми кажеш ли най-сетне какво става? — остро попита тя.
— Обещавам, че ще ти кажа скоро — отвърна той и побърза да прекъсне линията. След което най-сетне влезе в банята и завъртя крановете.
