Той махна с ръка, за да покаже, че не чува, но очите му останаха заковани върху екрана. Първата му работа беше да поиска идентификационните номера на всички лекуващи лекари. Най-много го интересуваше този на Питърсън. Компютърът светкавично изпълни заповедта и беше инструктиран да раздели пациентите на ГХП според лекуващите лекари. Джейсън се зае да изготвя графика на смъртните случаи в отделните групи през последните два месеца. Очакваше пациентите на Питърсън да бъдат някъде около контролните цифри, тъй като всеки психопат би експериментирал на първо място с хората, които са му подръка. Шърли влезе в кабинета и застана до главата му.
— Приятелят ти Кърън още го няма — съобщи тя. — Обадил се в участъка да предупреди, че може би ще се забави още един-два часа…
Джейсън само кимна, погълнат от бавно очертаващите се криви. След петнадесетима минути беше готов. Наведе се над принтера и започна да подрежда листовете.
— Всички изглеждат еднакви — отбеляза Шърли зад рамото му.
— Права си — призна той. — Включително и тези на Питърсън. Това не го изключва от кръга на заподозрените, но не ни помага особено… — Хвърли замислен поглед към компютъра, опитвайки се да открие още някой полезен показател. Не му хрумна абсолютно нищо.
— Е, толкоз по въпроса с гениалните идеи — въздъхна той. — Оттук нататък нещата ще трябва да бъдат поети от полицията…
— В такъв случай да тръгваме — изправи се Шърли. — Изглеждаш на прага на припадъка…
— Така се и чувствам — промърмори Джейсън и с усилие се надигна.
— Това ли са графиките, които си извадил по рано? — попита младата жена, сочейки към купчината разпечатки на терминала.
Той кимна с глава.
— Защо не ги вземем? Бих искала да ми ги обясниш…
Джейсън натика купчината в един голям плик от кафява хартия.
— Дадох на полицаите домашния си телефон — подхвърли Шърли. — Най-добре е да изчакаме там. Ял ли си нещо?
— Някаква гадна самолетна храна, но имам чувството, че беше преди няколко дни — призна унило Джейсън.
— У дома имам малко студено пиле. Не е кулинарен шедьовър, но…
— Страхотно!
Слязоха при колата и Джейсън я попита дали има нещо против тя да кара, за да може малко да си почине и да обмисли нещата.
— Разбира се, че нямам — каза тя и пое ключовете от ръцете му.
Той седна на дясната седалка и хвърли плика отзад. Закопча колана, изпъна се и затвори очи. Опита да си представи всички начини, по които на пациентите са били инжектирани смъртоносните хормони. Оралното поемане беше изключено, значи трябваше да се открият контактите на престъпника с пациентите, пристигнали в клиниката за общи изследвания. По време на тези изследвания се взема кръв за анализ, но вакуумните спринцовки изключват инжектирането на каквото и да било. Съвсем другояче стоят нещата при хоспитализираните пациенти — те са обект на всякакви инжекции, по всяко време — най-често със системи физиологичен разтвор.
Когато Шърли паркира пред дома си, той все още не беше стигнал до някакво по-солидно заключение. Отвори вратичката на колата, спъна се и замалко не падна на алеята. Краткото отпускане само влоши състоянието му. Пресегна се към задната седалка, за да прибере плика.
— Чувствай се като у дома си — направи широк жест с ръка Шърли, докато го въвеждаше в хола.
— Нека проверим дали не се е обаждал Кърън — нетърпеливо подхвърли той.
— Само след минутка ще го сторя — обеща Шърли. — Защо не си забъркаш едно питие, докато притопля пилето?
Твърде уморен, за да спори, Джейсън се приближи до бара и си наля малко „Дюърс“ върху няколко бучки лед, след което се тръшна на дивана. Докато чакаше Шърли, отново се запита как е бил въведен отключващият фактор в организмите на нещастните пациенти. Възможностите не бяха особено много. Ако не е бил инжектиран, значи е бил вкаран посредством ректални супости или някаква друга форма на контакт със слизестата мембрана. Повечето от пациентите с пълни изследвания са били обработени с бариева клизма, чрез която също би могла да стане въпросната интервенция. Отпи глътка уиски и вдигна глава към Шърли, която се появи със студеното пиле и някаква салата.
— Да ти сипя ли едно питие? — попита той.
Тя сложи подноса на масичката за кафе и кимна:
— Защо не? Предугадила опита му да стане, вдигна ръце и добави: — Не мърдай, сама ще си налея…
