Докато клечи там и се мъчи с куката, една мазна ръка изскача от водата и го сграбчва за китката. Още една ръка търси другата китка на Хиро, но вместо нея стисва меча. Хиро вади оръжието — усеща, че ще падне сеч — и забива върха му първо между тези две ръце тъкмо когато някой забива зъби в чатала му. Но чаталът на Хиро е защитен — към мотоциклетния костюм има твърд пластмасов предпазител, и затова човекът-акула си напълва устата с бронирана тъкан. После хватката му отслабва и той пада в морето. Хиро откача куката и я пуска подире му.
Вик стреля три пъти в бърза последователност и едно огнено кълбо огрява борда. За миг те виждат всичко наоколо в разстояние на стотина метра — ефектът е все едно да запалиш лампата в кухнята посред нощ и да видиш, че плотовете гъмжат от плъхове. Около тях сноват поне десетина малки лодки.
— Имат коктейли „Молотов“ — предупреждава Вик.
Хората в лодките също ги виждат. От няколко посоки към тях се устремяват трасиращи снаряди. Хиро вижда как поне на три места проблясват дула. Рибешкото око веднага открива огън с „Разума“ — веднъж, втори път, кратки откоси от по няколко десетки заряда и пуска едно огнено кълбо, този път доста далече от яхтата.
Изминали са поне пет секунди, откакто Хиро е помръднал, затова той отново проверява наоколо за куки и продължава да обикаля покрай борда. Този път е чисто. Двамата гресирани явно са били комбина.
Един коктейл „Молотов“ описва дъга в небето и се разбива в десния борд на яхтата. Не успява да нанесе особени вреди. Вътре щеше да е много по-зле. Рибешкото око надига „Разума“ и полива мястото, откъдето долетя коктейлът, но сега, когато цялата страна на лодката е осветена от пламъците, те привличат повече пистолетни куршуми. На тази светлина Хиро вижда как струйки кръв текат оттам, където се е затворил Вик.
Откъм левия борд той вижда нещо дълго, тясно и ниско да плува във водата, а от него се подава торс на мъж. Мъжът е с дълга, падаща по раменете коса и стиска в ръка два и половина метров прът. Тъкмо когато Хиро го забелязва, той мята пръта.
Харпунът се стрелва над шест метра водно пространство. Милионите издялкани фасети на стъклената му глава пречупват светлината и тя заприличва на метеор. Харпунът уцелва Рибешкото око в гърба, пробива като нищо бронежилетката, която той носи под костюма и излиза през корема му. Ударът издига Рибешкото око във въздуха и го изхвърля от лодката. Той се пльосва във водата по очи, вече мъртъв.
Бележка наум: радарът не улавя оръжията на Гарвана.
Хиро поглежда към Гарвана, но той вече е изчезнал. Още двама мазници, рамо до рамо, се прехвърлят през парапета около три метра пред Хиро, но в първия миг пламъците ги заслепяват. Хиро вади деветката, прицелва я нататък и дърпа спусъка чак докато и двамата цопнат във водата. Не е сигурен колко патрона още са му останали.
Чува се кашляне и съскане, светлината от пламъците помръква и угасва съвсем. Елиът ги е залял с пожарогасителя.
Яхтата се клатушка под нозете на Хиро, той пада на палубата по лице и си удря рамото. Докато се изправя, осъзнава, че те или току-що са се нахакали в нещо голямо, или то се е блъснало в тях. Носи се тропот на тичащи нозе по палубата. Хиро чува как някои от тези нозе преминават покрай него, пуска уакизашито, изважда катаната, като в същото време се завърта и забива дългото острие в нечий корем. Междувременно някой прокарва дълъг нож по гърба му, но той не успява да проникне през тъканта — само малко го заболява. Катаната се изхлузва лесно, което си е чист късмет, защото е забравил да спре удара и като нищо можеше да се заклини. Той отново се обръща, инстинктивно парира замахналия нож на другия мазник, вдига катаната и го прасва в чутурата. Този път го прави както трябва и го убива, без да забива ножа. Двама нови мазници са застанали от двете му страни. Хиро избира посока, замахва с меча встрани и обезглавява единия. После се обръща. Още един мазник се препъва към него по разлюляната палуба с боздуган с шипове в ръка, но за разлика от Хиро не може да запази равновесие. Хиро се потътря насреща му, като пази центъра на тежестта си ниско и го набожда на катаната.
Още един мазник наблюдава смаяно всичко това от носа на яхтата. Хиро го застрелва и той рухва на палубата. Още двама от тях доброволно скачат от лодката във водата.
Яхтата се е оплела в паяжина от стари келяви въжета и мрежи, обтегнати над водата като капани за клети наивници като тях. Моторът на яхтата продължава да боботи, но витлото не помръдва — нещо се е увило около оста.
Гарвана не се вижда никакъв. Може би са го наели само за да удари Рибешкото око. Може би не е искал да се омотае в паяжината. Може би е схванал, че след като е обезвредил Разума, лоените топки ще се погрижат за останалото.
Елиът вече не управлява яхтата. Дори не е на борда. Хиро го вика по име, но отговор няма. Дори и мятане във водата не се чува. Последното, което направи Елиът, беше, че се наведе през борда с пожарогасителя и угаси пламъците от коктейла „Молотов“. Сигурно, когато яхтата подскочи и спря, е паднал зад борда.
