— Няма да ти стигнат парите — казва първото ченге. — Имаш си работа с КУХ.
— Не е задължително да се откача официално. Мога просто да избягам.
— Ние сме отряд от класа. Не поддържаме бягствата — казва първото ченге.
— Виж какво ще ти предложа — обажда се второто. — Кихаш ни един трилион долара и те закарваме в Панделата. Пазари се после с тях.
— Половин трилион — смъква Уай Ти.
— Седемстотин и петдесет милиарда — казва ченгето. — Последно. Мамка му, ама ти си с белезници — не можеш да се пазариш с нас.
Уай Ти отваря ципа на едно джобче на бедрото на комбинезона си, изважда картата с чистата си ръка, прекарва я през един процеп на гърба на предната седалка, прибира я обратно в джоба.
Панделата изглежда новичка и приятна. Уай Ти е виждала хотели, където е било по-зле за спане. Емблемата, кактус сагуаро с кацнал отгоре му под наперен ъгъл черен каубой, е нова-новеничка и чистичка.
Отпред са паркирани още две коли на МетаЧенгетата, а отзад — возило на „Твърдата ръка на закона“, заело цели десет места. Това привлича вниманието на МетаЧенгетата. За МетаЧенгетата „Твърдата ръка на закона“ са като Делта Форс за Корпуса на мира.
— Един новопостъпил — казва второто МетаЧенге. Стоят на рецегщията. Стените са целите в светещи табели, всяка с образа на някой разбойник от Стария Запад. Ани Оукли се е втренчила право в Уай Ти и й предоставя ролеви модел.5 Рецепцията е в псевдорустикален стил. Всички служители носят каубойски шапки и са закичени с петолъчки с имената им. Отзад има врата, направена от евтини старомодни железни пръти. Влезеш ли там, вътре е като в операционна. Цяла редица малки килии, заоблени и бели като сглобяеми душ-кабини — всъщност те са си точно душ-кабини, къпеш се по средата на стаята. Ярки лампи, които се изключват сами в единайсет часа. Телевизор, който се задейства с монета. Частна телефонна линия. Уай Ти няма търпение да попадне там.
Каубоят на рецепцията насочва към нея скенер и проверява баркода й. На графичния екран се разгръщат стотици страници за личния й живот.
— Уф — недоволства той. — Жена.
Двете МетаЧенгета се споглеждат, сякаш си казват „Ега ти гения — от тоя тип МетаЧенге не става“.
— Съжалявам, момчета, но сме пълни. Тази вечер няма места за жени.
— А стига бе.
— Виждате ли онзи автобус отзад? В „Дремни и продължи“ избухнали безредици. Някакви нарколумбийци пробутали кофти партида „Вертиго“. Всичко живо превъртяло. „Твърдата ръка на закона“ пратили там половин дузина отряди и домъкнаха към трийсетина души. Така че се напълнихме. Пробвайте малко по-нататък, в Дранголника.
На Уай Ти тази работа не й харесва.
Връщат я в колата и изключват звука отзад, така че тя не чува нищо освен куркането и бълбукането на собствения си празен корем и искрящо пращене, колчем размърда несвободната си ръка. Очакваше с нетърпение Панделската вечеря — чили на огън или бандитбургери.
Отпред двете ченгета разговарят. Включват се в движението. Пред тях изниква квадратна светеща реклама, гигантски Универсален продуктов код, гигантски черни знаци на бял фон, а под него — надпис „КУПИ И ОТЛЕТИ“.
За същата табела, под надписа, е залепена втора, по-малка — тясна ивица с изписано с обикновен шрифт: ДРАНГОЛНИК.
Водят я в Дранголника. Копелетата му недни. Тя блъска по стъклото с окованите си в белезници ръце и оставя лепкави отпечатъци. Нека се мъчат после да го мият. Те се обръщат и я пронизват с поглед — нея, виновната отрепка, все едно са чули нещо, но не могат да си представят какво.
Навлизат в ореола от радиоактивна синя охранителна светлина на „Купи и отлети“. Второто ченге влиза вътре и приказва с типа на рецепцията. Там има и едно дебело момче, което си купува списание за камиони-чудовища, с нахлупена на главата бейзболна шапка на Нова Южна Африка със знамето на конфедерацията отпред. Щом дочува за какво си говорят, то подава глава през прозореца — иска очите му да съзрат истински престъпник. Отзад излиза втори човек от същата народност като този на рецепцията — още един мургав мъж с пламтящи очи и кокалест врат. Този носи папка с логото на „Купи и отлети“. За да намериш управителя на заведението, не се мори да му разчиташ заглавието на значката с името — просто търси онзи с папката.
Управителят разговаря с МетаЧенгето, кимва, изважда връзка ключове от едно чекмедже.
Второто МетаЧенге излиза, идва при колата и рязко и внезапно отваря задната врата.
— Млък — заповядва той — или следващия път ще ти стрелям със сополивия пищов в устата.
— Хубаво е, че Дранголникът ти харесва — отвръща Уай Ти — защото утре вечер ще замръкнеш в него, сополивко.
— Тъй ли?
— Да, за измама с кредитни карти.
— Аз ченге, ти трашър. Как ще заведеш дело в Съдебната система на Съдията Боб?
— Работя за „РадиКС“. Защитаваме си хората.
— Не и тази вечер. Тази вечер ти си отнесла пица от мястото на катастрофа. Напуснала си местопроизшествието. „РадиКС“ ли ти нареди да доставиш тази пица?
