Снежен крах полностью

— Легендарен град — отвръща Библиотекарят. — Бабел е библейското име на Вавилон. Думата е семитска — „баб“ означава порта, а „Ел“ — Бог. Така че Бабел означава „Портата на Бога“. Но вероятно е също и нещо ономатопеично — имитиране на човек, който говори неразбираем език. Библията е пълна с игрословици.

— Построили са кула до небесата и Господ я съборил.

— Това е антология от общоразпространени погрешни схващания. Господ не е направил нищичко на самата Кула. „И рече Господ: «Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това, що са почнали да направят, и не ще може вече да им се възбрани какво да било нещо що биха намислили да направят. Елате да слезем там и да разбъркаме езикът им, тъй щото един други да не разбират езика си». Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. Затова той се наименува Вавилон (т.е. Бъркотия), защото там Господ разбърка езика на цялата земя“. Битие, гл.11, стихове 6–9, Ревизирана стандартна версия.

— Значи кулата не е била съборена. Просто е била „замразена“.

— Правилно. Не е била съборена.

— Ама това е менте.

— Менте?

— Вероятно е невярно. Хуанита вярва, че нищо не е „вероятно“ вярно или невярно в Библията. Защото ако е вероятно невярно, то излиза, че Библията лъже, а ако е вероятно вярно, то съществуването на Бог е доказано и вече няма място за вярата. Историята за Бабел/Вавилон вероятно е невярна, защото ако са построили кула до небесата и Господ не я е съборил, тя все още ще стърчи някъде — или поне някакви видими останки от нея.

— С предположението, че кулата е била много висока, вие разчитате на един остарял прочит. Кулата е описана буквално като „чийто връх да стига до небето“. Векове наред това се е тълкувало така: върхът й е бил толкова високо, че е опирал в небесата. Но от около век насам, след разкопаването на вавилонските зикурати, по върховете им са открити нарисувани астрологични диаграми — картини на небесата.

— О… Добре, значи истинската история е, че са построили кула с небесни диаграми, издълбани на върха. Което е далеч по-приемливо от кула, издигаща се до небето.

— Повече от приемливо — напомня му Библиотекарят. — Такива строежи действително са открити.

— Както и да е. Ти казваш, че когато Господ се ядосал и им се нахвърлил, самата кула не била засегната. Но се наложило да спрат строежа поради информационно бедствие — те не са можели да разговарят помежду си.

— „Бедствие“ е астрологичен термин за „лоша звезда“ — изтъква Библиотекарят. — Извинете, но поради вътрешната си структура съм просто цар на нелогичните изводи.

— Няма нищо — успокоява го Хиро. — Ти си много прилична програма. Тебе кой те е писал?

— В по-голямата си част се пиша сам — отвръща Библиотекарят. — Т.е. притежавам вродена способност да се уча от опита. Но тази способност е изначално закодирана в мен от моя създател.

— Кой те е написал? Може да го познавам — предполага Хиро. — Познавам много хакери.

— Не съм кодиран от професионален хакер, по същество, а от изследовател от Конгресната библиотека, който се е научил да кодира — обяснява Библиотекарят. — Той се посветил на обичайния проблем за пресяването на огромни количества несъществени подробности с цел намирането на бисери от важна информация. Името му е доктор Емануел Лагос.

— Чувал съм това име — казва Хиро. — Значи той е бил един вид метабиблиотекар. Смешна работа — мислех си, че е някой от ония дърти привидения от ЦРУ, дето се мотат из ЦРК.

— Никога не е работил за ЦРУ.

— Добре, хайде сега да свършим малко работа. Провери всяка безплатна информация в Библиотеката, съдържаща името Л. Боб Райф, и я подреди хронологично. Наблягам на думата „безплатна“.

— Телевизия и вестници — да, господине. Момент, господине — отговаря Библиотекарят. Той се обръща и излиза на каучуковите си подметки. Хиро насочва вниманието си към земята.

Нивото на детайлизация е фантастично. Резолюцията, яснотата, просто видът на кълбото подсказва на Хиро и на всеки друг, който разбира от компютри, че този софтуер е яка работа.

Не са само континентите и океаните. Кълбото изглежда точно както би изглеждала Земята от точка в геосинхронна орбита точно над Ел Ей, заедно с климатичните системи — огромни въртящи се галактики от облаци, реещи се над повърхността на кълбото и хвърлящи сиви сенки върху океаните, и полярни ледени шапки, които се топят и разпадат, и се вливат в морето. Половината кълбо е осветено от слънчева светлина, половината е тъмно. Терминаторът — линията, разделяща деня от нощта — току-що е минала през Ел Ей и сега пълзи по Тихия океан на запад.

Всичко става в забавен кадър. Хиро вижда как формата на облаците се променя, ако ги наблюдава достатъчно дълго. Май нощта на Източното крайбрежие е ясна.