<p>16</p>В бой с времето, защо не се опиташда изградиш за своя зрял разцветпо-сигурна стена, а все разчиташна този мой безпомощен сонет?Достигнал си върха на всяка радост.Едно ли чисто любещо сърцеби пресъздало с цялата му младостпо-вярно от длето това лице?Така животът сам възстановяватова, което времето с резеци аз в сонета няма да поправясъс моя ученически писец.Но, друже мой, спаси се сам от тление,и то във свое собствено творение.<p>17</p>За доблестта ти как ли занапредще съди, който тоя том отвори.Но вижда бог: от скромния ми реддори и гробът повече говори.Ако опиша погледа ти мили ако сложа образа ти в песен,потомъкът ще каже: прекалили в земен лик е вложил лъч небесен.Не ще повярва на стиха ми тойи укорил ме в преувеличения,ще отсече, че този образ твойе плод на поетични увлечения.Но твоя син тогава да е жив,от мен ще бъде по-красноречив.<p>18</p>Не зная с летен ден да те сравня ли?По-свеж и по-красив си ти. На майцветята късат бури развилнялии лятото ни има своя край.Небесното око ни ту слепи,ту светлият му лик мъглата скрива.Пригалва ни, ласкае и гнетиприродата с прищявка променлива.И само не умира твоят ден,и само твойто лято е безкрайно.Не ще те лъхне смъртен дъх студен,в сонетите ми ще живееш трайно.Додето тук човешка гръд тупти,сред живите ще бъдеш жив и ти.<p>19</p>Смири, о време, тигровата челюст,човечеството цяло прах стори,лиши лъва от прежната му смелости феникса в кръвта му изгори.Изпълвай с радост всяка нова пролет,със скръб изпълвай есента и нас.Руши света в неспирния си полет,но само туй ти забранявам аз:приятеля ми твоите мигновенияда не изрязва с тоя тъп резец —а нека за безбройни поколениячертите му останат образец.Но и да нямаш милост, в този мойбезсмъртен стих ще диша вечно той.<p>20</p>Лицето на жена, но гордо, живоот вещата природа имаш ти,и женствено сърце, но не фалшиво,жена-момче с божествени черти.Очите ти са без тъга лукава,сияещи от меки светлини,с мъжествен поглед, който покорявасърцата на мъже и на жени.Жена от тебе беше сътворилаприродата, но влюбена, уви,в творбата си, от мен те взе насилаи женските сърца ощастливи.Да бъде тъй! Но ти обичай мен,а тях измъчвай само в твоя плен.
