Завладяващ бестселър, който ще обсеби съзнанието ви.Джесика Ярдли е успешен прокурор, грижовна майка и съпруга… Съпруга на сериен убиец.Мъжът, който тя смята за своя сродна душа, бащата на детето ѝ, е обвинен за серия от чудовищни убийства. Еди е осъден, а Джесика успява да го превъзмогне и да внесе баланс в живота си.Четиринайсет години по-късно поредица от убийства, които изглежда са извършени от подражател на бившия ѝ съпруг, принуждават Джесика да си сътрудничи с Еди. Тя отново се изправя пред най-смразяващата част от миналото си. Кървавите престъпления продължават, а времето я притиска…Виктор Метос е успешен автор на над 50 романа и е номиниран за престижната награда "Едгар" за най-добър роман. Преди писателската си кариера, Виктор работи като прокурор и адвокат по наказателни дела. Книгите му бързо се превръщат в бестселъри и са продадени в повече от милион копия по целия свят.
„Онова, което ви разкрива съзнанието, е само проблясък от пламъците на подсъзнанието. Под съзнателния ни ум се разстила гора от ужаси, от целия мрак на природата. Понякога тези призрачни проблясъци се освобождават и от бездната изскачат чудовища.“
Джордан Русо отвори предната дясна врата и скочи в движение от колата.
Усети парещия асфалт под босите си крака, а настилката охлузи кожата по коленете и бедрата ѝ. По тялото ѝ се разлетя такава болка, сякаш се бе запалила.
Дори не успя да изпищи, ударът от падането изтласка въздуха от белите ѝ дробове. Усети вкуса на кръвта, която се събра в устата ѝ, и облиза с език ръбовете на разбитите си зъби.
Опита да седне, но зашеметяваща агония я повали, все едно в тялото ѝ се забиха хиляди ками. За миг реши, че си е счупила ребрата. Въпреки това Джордан се насили да стане, макар че бе изтръпнала от болката.
Огледа се наоколо. Нямаше нищо друго освен ясно синьо небе, червеникави скали, пясъчни дюни и кактуси в продължение на километри, типичният пейзаж за вътрешността на пустинята в Невада.
Някъде напред се чу пронизително изсвирване — колата бе набила спирачки.
— Неее — промълви с последни сили Джордан, от гърлото ѝ излезе нещо като глухо ридание.
Тя се изправи, но десният ѝ крак се огъна. Джордан стисна зъби, отново се изправи и закуцука към огромното скално образувание в близката пясъчна дюна.
Обърна се и видя, че мъжът излиза от колата.
— Не, не…
Прииска ѝ се да побегне, но се спъна на два пъти. Сети се за майка си и се разплака. Ако умре тук, майка ѝ щеше да остане съвсем сама в онази голяма къща и никога няма да разбере какво се случи с нея.
Кракът отново ѝ изневери, но Джордан стигна до една скала и се свлече, подпря се на нея, за да запази равновесие, после запълзя, искаше да се скрие отзад. Между скалите видя малка ниша, отворът не беше голям, но може би ще е достатъчен…
Джордан едва-едва провря тяло през отвора, скалите одраха кожата ѝ и болезнено притиснаха наранените ѝ ребра. Болката беше толкова ужасяваща, че сложи ръка на устата, за да заглуши писъка.
Нишата се оказа голяма колкото един килер. Джордан се вмъкна и погледна нагоре. През тесния процеп проникваше сноп слънчева светлина. С треперещи ръце Джордан бръкна в джоба и извади мобилния телефон. Екранът беше строшен, но телефонът все пак работеше.
Набра 911, но не успя да се свърже. Нямаше покритие, а силите я напуснаха докрай, когато чу колко е тихо от другия край на линията.
По пясъка навън заскърцаха стъпки.
Джордан ахна и закри с ръка уста. Очите ѝ плувнаха в сълзи. Изпод крачолите на късите ѝ панталони се процеди урина и се стече по изранените ѝ кървящи крака.
През отвора се промуши ръка и я сграбчи за глезена.
— Не! Помогнете ми! Моля ви, някой да ми помогне!
Дърпането, което усети, едва не изтръгна крака ѝ от ставата. Вкопчи се с пръсти в земята, но не хвана нищо освен пясък… Още едно мощно дърпане и Джордан се озова под горещите лъчи на слънцето. Изпищя неистово, после върху нея падна сянка.
Писък раздра тишината в съдебната зала.
Джесика Ярдли отстъпи към свидетелската скамейка, когато подсъдимият Доналд Бъроу скочи откъм масата на защитата. Ярдли видя яростта му, зашеметяващата омраза… За момент всички, дори адвокатът, се втрещиха. Никой не го спря.
И после изведнъж, с обичайната скорост за съдебната зала, единият пристав прихвана през кръста Бъроу, друг го връхлетя, заби коляно в гърба му и дръпна ръцете му под остър ъгъл назад. Писалката, която Бъроу беше грабнал вместо оръжие, изпадна от шепата му.
Ярдли въздъхна, дори не съзнаваше, че е затаила дъх.
Съдията удари с чукчето и призова за ред и спокойствие.
Ярдли се обърна към младата жена на свидетелската скамейка, гимназистката, която Бъроу беше заключил в мазето си, а после, след два дни, тя успяла да се обади на полицията. Девойката трепереше, избърса с хартиена кърпа дланите си, а Ярдли хвана ръката ѝ.
— Той вече не може да те нарани!
— Моля, защитата и обвинението да се приближат! — кресна съдията.
Ярдли и Мартин Салинджър се приближиха до него, а той изключи микрофона и изсъска:
— Сигурен съм, че имате предложение, господин Салинджър!
— Пледирам за неправилно проведен процес, почитаеми съдия. Няма как съдебните заседатели да бъдат безпристрастни, след като видяха това.
Ярдли повдигна вежди в недоумение и възрази:
