Авторът, по чиито дири върви Дан Браун.Най-срамното предателство в човешката история.Писмо на 2000 години е съхранило истината.Голямата тайна на Медичите.Писмо на две хиляди години, написано от Пилат Понтийски, изчезва безследно, а палеографът, който е трябвало да го разчете, е намерен мъртъв в Капела Медичи, във Флоренция.Археологът Бьорн Белтьо е натоварен с опасната задача да намери този безценен пергамент, криещ неподозирана истина и отговора на една смъртоносна загадка.Какво е подтикнало Юда да предаде Исус и какво реално се е случило? Каква е била ролята на Пилат в цялата тази драма?Каква е и тайната на Медичите, пазена в продължение на векове?Освен че е напът да разкрие тези загадки, Белтьо трябва да се изправи и срещу такава, касаеща собственото му минало.Нов, разтърсващ трилър от автора на изключително популярната поредица романи за Бьорн Белтьо, продала милиони екземпляри по света.Том Егеланд е сред най-четените автори днес. Преведен е на близо 30 езика, а книгите му оглавяват класациите за бестселъри. Първият му голям хит е романът "Краят на кръга" (2001). В публикувания две години по-късно бестселър на Дан Браун "Шифърът на Леонардо" (2003) читателите откриват смайващи прилики както в сюжета, така и в главните персонажи.
Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“. А те му дадоха тридесет сребърника.
Самуел Рицо още не знаеше това, но в мига, в който стрелката на стенния часовник в лабораторията за изследване на ръкописи в „Библиотека Медичи“ едва чуто преминаваше 19:30, му оставаха по-малко от осем минути живот.
В началото бе Словото.
Не словото. А Словото. С голямо „с“.
И Словото бе Бог.
Самуел Рицо беше научил красивите уводни думи на Евангелието на Йоан наизуст на шестнайсет езика.
В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
Толкова чувство, предадено в няколко стиха.
Ако беше достатъчно талантлив, щеше да стане поет. Щеше да създаде нови светове чрез думите и да ги изпълни с хора, оплетени в интригуващи истории. Вместо това интересът му към мелодията на синтаксиса го беше отвел в друга посока. Бе станал палеограф в „Библиотека Медичи Лауренциана“ във Флоренция, посвещавайки се на магията на словото. Там живееше във вселена от думи, древни книги, ръкописи, писма, кодекси, старопечатни трудове и палеотипи от началото на печатарското изкуство. Думи, написани върху най-обикновения пергамент и най-финия велен, върху хартия, изработена от тъкани и целулоза, и дори папируси. Целият свят на Рицо беше посветен на буквите, знаците, писмените системи и словото.
На Божието слово. На Словото. С главно „с“.
На ярката светлина на лампите в лабораторията Рицо се мъчеше да завинти болтовете на статива за фотоапарати, за да закрепи апарата марка „Хаселблад“ на него. Трябваше да внимава. Писмото, което щеше да снима, беше крехко. Старо. Носеха се слухове за него още откакто Алекзандър Дъръм Лойд и Бьорн Белтьо го бяха намерили. Колегите му го бяха предупреждавали. Всички в бранша говореха за писмото. Антиквари, библиофили и колекционери. Историци и теолози. Търговци на черния пазар и бандити. Историческа сензация.
Писмо от времето на Исус1.
Вратата се отвори. Влезе непознат мъж. Сравнително възрастен. Силен. Със синьо-черна набола брада.
—
—
— Не — отговори Рицо, въпреки че много добре се досещаше.
Непознатият направи още една крачка напред.
— Пергаментите!
Рицо се изправи.
