Мъжът усети жаждата й и ръката му веднага се плъзна надолу по корема. Пръстите му обхванаха краката й, плъзнаха се нарочно лениво по красиво закръглените бедра, докато тя продължаваше да се извива в екстаз. От гърлото й се изтръгна дрезгав стон и най-после Ноар раздели краката. Сега ръцете му танцуваха по вътрешната страна на бедрата й.
С кратък, пронизителен вик Руж притисна проникващите в утробата й ръце и мъжът дрезгаво се засмя. Без усилия се освободи и впи пръсти в меките, готови да го посрещнат срамни устни, скрити под тъмнокафявия триъгълник между краката й. Замилва ритмично топлия, влажен, потръпващ клитор, после проникна колкото се може по-навътре и движенията му се ускориха още повече, когато Женевиев инстинктивно посегна да улови втвърдилия се, пулсиращ член и започна да го гали в същия ритъм.
Ноар потръпна от сладостното усещане и почувства как всички мускули на корема и слабините му се напрягат до краен предел. Прониза го остра болка и затова не се възпротиви, когато Руж насочи острия меч в очакващата го ножница.
Членът се потопи толкова дълбоко в топлата и влажна утроба, че дъхът на жената секна. Мъжът веднага се отдръпна, но само за да се върне отново, още по-силен и настойчив. Тласъците продължиха дълго, все по-бързи и силни, и двамата се задъхаха. Ноктите на Женевиев се впиха в мокрите от пот рамене на Ноар и оставиха по гърба му кървави ивици. Но мъжът изобщо не ги усети. Беше запленен от страстната й реакция, от буйните движения на бедрата й, които се надигаха срещу неговите, за да го приемат колкото се може по-навътре в утробата й. Внезапно движенията престанаха и Руж тихо изстена, после сладостно въздъхна и замря. Беше достигнала оргазма. В същото време и Ноар потръпна целият и семенната течност се изля в тялото й. Мъжът все още продължаваше да трепери. Притисна я силно до себе си, скри глава в рамото й и от гърлото му се изтръгна дрезгав вик на удоволствие.
Дълго след това не се чу нищо. И двамата едва дишаха. Сърцата им биеха учестено едно до друго.
След малко Ноар се отдели от нея, полегна на една страна и зашепна в ухото й всички любовни клетви, които му бяха известни.
— Сега ще дойдеш ли с мен, Руж? — попита тихо той.
— Да — отговори веднага тя. — Да, скъпи, ще изчезнем заедно.
После затвори очи и почти не чу доволната въздишка на победител, която се изтръгна от гърдите му. Мислите й отново се насочиха към странните пътеки на съдбата, които я бяха довели до този странен обрат.
Париж, 1746 г.
Младата жена вярваше, че се е измъкнала незабелязано, но продължаваше да стои в тъмната уличка и да се оглежда страхливо. Искаше да бъде сигурна, че никой не я преследва. Междувременно непременно бяха забелязали отсъствието й и хората на баща й бяха тръгнали да я търсят. Щеше да бъде ужасно, ако я настигнат. В никакъв случай не биваше да падне в ръцете им.
В потрепващата мътна светлина на фенерите, която идваше от далечната главна улица, Шериз Бовил установи, че с изключение на една мършава бездомна котка, която се мотаеше наоколо, малката уличка е напълно пуста. Въздъхна облекчено и се облегна на тухлената стена, за да си поеме дъх. Беше тичала дълго, твърде дълго за човек, останал съвсем без сили и изтощен от болестта като нея. Голямата кошница, която носеше със себе си, беше твърде тежка, но нямаше никакво намерение да я остави, защото тъкмо тя беше причината за бягството й.
Ако не беше ценното й съдържание, щеше да си остане в дома на родителите си и да умре спокойно. Така щеше да спести позора и мъките на бедната си майка.
Но Шериз нямаше да намери спокойствие, преди да бъде сигурна, че е успяла да спаси двата малки вързопа, които мирно спяха в кошницата, от произвола на жестокия си баща, мосю маркиза дьо ла Нойе, Готие Бовил. Той не признаваше дечицата за свои внучки и не възнамеряваше да се грижи за тях. Беше твърдо решен да ги изпрати в манастир, за да растат там като сирачета, лишени от семейство и майчина любов.
Шериз нямаше да позволи това!
Баща й си въобразяваше, че родилката не чува нищо в треската си, заключена в спалнята, която се беше превърнала в неин затвор. Затова дори не си направи труд да понижи глас, когато посвети в плановете си своите приближени и им заповяда да съберат сведения за някой подходящ женски манастир. Макар че очите й бяха затворени и цялото й тяло се тресеше от високата температура, Шериз беше будна и скоро разгада коварния план на маркиза. Веднага след смъртта на дъщеря си той възнамеряваше да се отърве от живото доказателство за позора й.
При тази ужасяваща представа в измъченото й съзнание проблесна неочаквана мисъл и тя се залови за нея като удавник за сламка. Близначките не биваше да остават в дома на баща й. Трябваше да ги отнесе на Никола, на любовника си. Въпреки всичките си грешки Никола нямаше да изостави дъщерите си на произвола на съдбата. Той щеше да се погрижи и за Шериз, ако му бяха позволили.
