Съучастници полностью

— Чух за това и то не ме тревожи. Той е преминал през ада. И му личи. Но няма да ни навреди — каза тя. — Излъгал е за федералните, защото е искал да се добере до доказателствения материал за Пясъчния човек, който имаме покрай делото срещу Кари. Това е единствената причина да не ни каже истината.

Блох беше пестелива на думи и с това настройваше някои хора срещу себе си. Което не беше справедливо. Ако трябваше да вляза в ада, първият човек, когото бих желал да имам до себе си, беше тя. Такова приятелство не се купува с пари. Нейният хъс можеше да се сравнява само с бързия ѝ ум. Аз знаех причината, поради която Лейк ни е излъгал, но и Блох стигна до същия извод почти мигновено.

— Той не иска да залови Пясъчния човек — заявих аз. — А да го убие.

— Ако го открием, ще се погрижа това да не се случи — обеща тя, което ми стигаше.

— Мини покрай Кейт, преди да се прибереш — помолих я аз. — Днес ни прецакаха в съда. Тя трябва да знае, че ако нещата продължат да се влошават, вината не е нейна. Вкъщи си е, работи.

Блох стана и тръгна към вратата.

— Бъди внимателна с нея, не ѝ е леко сега. На всичкото отгоре мисли, че съседът ѝ, който е пълен задник…

Спрях се, когато забелязах, че чертите на Блох се изопнаха. Не трябваше да ѝ казвам.

— Какво е направил въпросният задник?

— Тя смята, че ѝ е откраднал телевизора.

Блох излезе, без да каже дума повече. Ледена тръпка премина по тялото ми. Не исках да съм на мястото на съседа на Кейт. Дълго време останах на стола си, потънал в мисли. Така ме завари Хари, който бе дошъл да ме попита дали искам да изляза с него и Кларънс на разходка, за да си проветря мозъка.

Сега вдигнах поглед към нощното небе между двата реда високи сгради. Хари и Кларънс вървяха зад мен.

— Надявам се Лейк да е толкова добър, колкото Блох мисли, че е — казах.

— И аз се надявам — отвърна Хари. — Но имам чувството, че колкото и да е добър, Даниъл Милър винаги ще е една крачка пред нас. Той е адски умен. Струва ми се по-хитър от всеки убиец, на когото сме се натъквали досега.

— Може би, но дали е по-умен от Лейк и Блох, взети заедно? Не знам, не бих се обзаложил, но предпочитам да имаме още един чифт крака, докато гоним Кари Милър.

— Някакви новини от Пелтие?

— Търси я, или поне така каза снощи по телефона. Той е по-навътре в нейния свят, отколкото всеки от нас двамата. Просто е богат, нали разбираш? Кой знае как мислят богатите и на какво са способни?

— Тя невинаги е била богата — каза Хари.

Стигнахме до парка и Кларънс замаха с опашка. Беше късно за разходка в тази част на града, но Хари не се страхуваше. В последно време носеше оръжие за самозащита. Ню Йорк, както и цяла Америка бяха настръхнали. Сякаш имахме две Америки с ясно очертани фронтови линии. Престъпността в града се увеличаваше, особено въоръжените грабежи. Но двама мъже, излезли на разходка с куче, не бяха лесна цел, така че не се притеснявах от някакво бандитче със сгъваем нож в треперещата си ръка.

— Където и да е Кари в момента, не е на себе си — казах аз. — Не мисля обаче, че е при съпруга си. Ти я видя онази вечер. Имала му е доверие, обичала го е, а той излезе чудовище. След такова нещо как да вярваш на когото и да било? Този човек е променил живота ѝ, откакто са се запознали. Дал ѝ е всичко, което някога е желала: голямата къща, колата, никога повече да не мисли за пари. Но всичко се оказа лъжа.

— Сигурно не всичко е било лъжа — възрази Хари. — Може Милър наистина да я е обичал. Може да си е мислил, че бракът ще го промени.

— Разбирам какво имаш предвид. Не може една сутрин да се събудиш и внезапно да ти хрумне да започнеш да убиваш хора. Такива индивиди дълго време са отглеждали злото в себе си. И започнат ли веднъж, вероятно не могат да се спрат, дори да искат. Когато говорих с нея… всъщност няма значение.

— Не, продължавай. Какво искаше да кажеш?

— В допълнение към болката от измяната му и към обществената омраза тя таи и силно чувство за вина. Обвинява се, поне отчасти, за случилото се. Знае, че ако беше вдигнала телефона да каже на ФБР, много от тези хора днес щяха да са живи.

— Последните жертви, преди да го разкрият, бяха семейство Нилсен — каза Хари. — Това си е тежко бреме. Да знаеш, че си можел да сложиш край на тези убийства… да спасиш родителите на тези деца. Хора са скачали…

— Хайде де, изречи го. Аз също си го помислих.

Хари въздъхна, спря се, наведе се и погали Кларънс по главата.

— Не е нужно да го казвам. Ако бреговата охрана открие трупа ѝ в реката, няма да се учудя. Видяхме какво направи с нея телевизията — превърна я в най-мразената жена в Америка. Приятелите ѝ я заклеймяват по новините. Какъв кошмар.

— Надявам се само, че е все още жива — казах аз.