— Греъм, стига си се церемонил толкова! — възкликва мама. — Нали вече ще станем едно семейство! — И преди да успея да я спра, тя обгръща изумената Елинор в топла прегръдка. — Толкова се радваме да се запознаем с теб, Елинор! Люк ни разказа всичко за теб!
Когато се отдръпва от нея, виждам, че е измачкала яката на Елинор и едва се сдържам да не се разхиля.
— Не е ли великолепно! — продължава си мама, докато сяда. — Много величествено! — Оглежда се със светнал поглед. — Е, какво ще си поръчаме сега? Една чаша хубав чай или нещо по-силничко, за да отпразнуваме случая?
— За мен чай моля — прошепва Елинор. — Люк…
— Аз ще отида да поръчам — казва Люк и веднага скача на крака.
Господи, мразя начина, по който той започва да се държи, когато е около майка си! Обикновено е много силен и самоуверен. Но пред Елинор започва да се върти на пръсти, сякаш тя е директор на някоя огромна мултинационална компания, а той — прост чиновник. Даже още не ми е казал „Здравей“!
— Мила Елинор — започва мама, — донесла съм ти нещичко. Видях тези неща вчера и просто не можах да им устоя!
И изважда от чантата си пакетче, увито в позлатена хартия, след което го подава тържествено на Елинор. Малко сковано Елинор го разопакова и изважда отвътре син бележник с меки кожени корици, върху който с красиви калиграфски букви блести сребристият надпис „Неговата майка“. Тя се вторачва в него, сякаш мама й е подарила умрял плъх.
— Аз имам същия! — изрича триумфално мама. Бръква отново в чантата си и измъква оттам другия бележник от серията — „Нейната майка“, в розово. — Наричат се „Комплекти на майките за планиране“. Има място да си напишем менюто за обеда, списъка на гостите… идеи за цветовото оформление… а тук има дори пластмасово джобче за часовниците, за да координираме действията си! Тази страница пък е за идеи… Аз вече съм си нахвърлила няколко, но ако ти желаеш да допринесеш с нещо… или ако има някакво конкретно ястие, на което държиш… Най-важното е, че ние много ще се радваме и ти да се включиш, колкото ти е възможно. — Потупва успокоително ръката на Евднор. — Всъщност, ако нямаш нищо против, би могла да ни погостуваш малко, за да се опознаем по-добре…
— Опасявам се, че графикът ми е запълнен до край — изрича Елинор с ледена усмивка и точно в този момент се появява Люк, размахващ мобифона си.
— Чаят ще пристигне всеки момент. Освен това… току-що имах едно доста приятно телефонно обаждане. — Оглежда се, едва сдържащ усмивката си. — Заковахме банка „Нортуест“! Те са вече наши клиенти! Ще се заемем с промоцията на нов търговски отдел! Очертава се голяма сделка!
— Люк! — възкликвам аз. — Но това е чудесно!
Люк ухажва тази банка „Нортуест“ вече цяла вечност. А едва миналата седмица ми призна, че се опасява да не са ги изгубили — някаква друга агенция май им ги е била измъкнала изпод носа. И затова новината е действително страхотна!
— Браво на теб, Люк! — поздравява го татко.
— Това е приказно, скъпи! — включва се и мама.
Единственият, който не казва нищо, е Елинор. Тя дори не му обръща внимание, а търси нещо в чантата си от „Хермес“.
— Какво ще кажеш за това, Елинор? — обръщам се нарочно към нея аз. — Новината е много добра, нали?
— Надявам се, че това няма да ти попречи на работата за фондацията ми — заявява тя и щраква чантата си.
— Не би трябвало — изрича небрежно Люк.
— Но работата на Люк за тази фондация, разбира се, е доброволна — изтъквам аз. — Докато това тук е бизнесът му!
— Така е, наистина — изсъсква Елинор и ме дарява със смразяващ поглед. — Е, Люк, ако толкова нямаш време…
— Разбира се, че имам време — отвръща веднага Люк и ми отправя предупредителен поглед. — За мен няма да бъде никакъв проблем.
Страхотно! Сега и двамата са ядосани.
Мама наблюдава тази размяна на реплики с немалка доза озадачение, но когато чаят най-сетне пристига, изражението й се отпуска облекчено.
— Точно каквото препоръча докторът! — възторгва се тя, докато сервитьорът поставя чайника и сребристия поднос със сладкишите на нашата маса. — Елинор, искаш ли да ти налея?
— Заповядай, вземи си една кифличка — обръща се сърдечно татко към нея. — А какво ще кажеш за малко сметана?
— За нищо на света! — изписква Елинор и се отдръпва ужасено, като че ли из въздуха летят парченца сметана, заплашващи да се пропият по някакъв начин в безценното й тяло. Отпива глътка от чая си, поглежда си часовника и заявява: — Опасявам се, че се налага да тръгвам.
— Какво?! — изумява се мама. — Толкова рано?
— Люк, би ли докарал колата?
— Веднага — изпълнително отвръща Люк и си изпива чая на един дъх.
— Какво? — Сега е мой ред да гледам невярващо. — Люк, но какво става тук, би ли ми обяснил?
— Ще закарам майка ми на аерогарата — отговаря той.
— И защо? Не може ли да си вземе такси?
Когато думите излизат от устата ми, си давам сметка, че звуча малко грубичко — но какво пък! Нали това трябваше да бъде приятно семейно събиране за запознанство. А ние едва седнахме!
