— Добре. Естествено че не искаш! — И тя се обляга назад в стола си, като учителка, която най-сетне е накарала класа си да проумее колко прави две плюс две. — Ребека, аз съм тук, за да ти отнема стреса от плещите! Аз ще ти отнема главоболията, непосилните тичания, напрежението, което създава подобна ситуация… Ах, ето го и шампанското!
И докато сервитьорът ни налива шампанско в три тесни, дълги чаши, аз си казвам, че Робин вероятно е права. Вероятно никак не е лоша идеята някой да ти помогне. Въпреки че как точно ще координират действията си с мама…
— Аз ще стана твоята най-добра приятелка, Беки! — тъкмо казва Робин, като ме гледа възторжено. — Докато настъпи мигът на сватбата, аз ще те познавам по-добре от всеки друг около теб. Хората наричат методите ми неортодоксални. Но когато зърнат резултатите…
— Никой не може да се сравни с Робин в този град — намесва се Елинор, отпивайки от шампанското си, а самата Робин се усмихва срамежливо.
— Е, нека започнем от най-главното — отсича тя и вади от чантата си огромен бележник с кожена подвързия. — Значи сватбата е на 22-ри юни.
— Да.
— Ребека и Люк?
— Да.
— В хотел „Плаза“…
— Какво? — опулвам се срещу нея аз. — Не, не е там…
— Доколкото разбрах, и самата церемония, и приемът ще се състоят там, нали? — пита Робин и поглежда въпросително Елинор.
— Така смятам — отбелязва Елинор. — Така е много по-лесно.
— Извинете, но…
— Така. Значи церемонията е в терасовидната зала, нали? — продължава Робин и драска нещо в бележника си. — А самия прием ще бъде после в Балната зала. Да. Прекрасно! А колко…
— Ама чакайте малко! — прекъсвам я аз, като поставям ръка върху бележника й. — За какво изобщо говорите?
— За твоята сватба — отбелязва преспокойно Елинор. — За сватбата ти със моя син.
— В хотел „Плаза“! — изрича Робин със светнал поглед. — Няма нужда да ти казвам, надявам се, какъв късмет имаш, че получаваш датата, която ти искаш! За щастие един мой клиент избра друга дата, така че успях да заема веднага деня!
— Но аз няма да се омъжвам в хотел „Плаза“!
Робин отправя въпросителен поглед към Елинор и по лицето й се изписва тревога.
— Мислех, че вече си говорила с Джон Фъргюсън?
— Да, говорила съм — отговаря сухо Елинор. — Вчера говорих с него.
— Браво! Защото, както ви е известно, работим в изключително съкратени срокове! Сватба в „Плаза“, и то само след по-малко от пет месеца!… Някои от колегите ми в организаторския бранш веднага ще отсекат, че подобно нещо е невъзможно! Обаче аз не съм от тях! В никакъв случай! Веднъж организирах една сватба само за три дена! Три дена, представяте ли си?! Е, тя беше, разбира се, на плажа, така че нещата бяха малко по-различни, но…
— Какво искате да кажете с това, че всичко в „Плаза“ е резервирано? — намесвам се отново и се обръщам към Елинор. — Отлично знаеш, че сватбата ни ще бъде в Оксшот!
— Оксшот ли? — сбърчва чело Робин. — Не го знам. Къде е това, някъде в горната част на щата ли?
— Направени са някакви съвсем начални приготовления — махва пренебрежително с ръка Елинор. — Така че всичко може да бъде отменено без проблеми!
— Изобщо не са първоначални! — вторачвам се побесняла в Елинор. — И не могат да бъдат отменени!
— Знаете ли, усещам някакво напрежение на масата — изрича ведро Робин. — Ще отида да се обадя на няколко места.
Взема мобилния си телефон и се оттегля в ъгъла на ресторанта, а двете с Елинор оставаме облещени една срещу друга като две яростни котки. Аз си поемам дълбоко дъх, като се опитвам да запазя самообладание, след което изричам с привидно спокойствие:
— Елинор, аз няма да се омъжвам в Ню Йорк! Сватбата ми ще бъде у дома! Мама вече започна организирането й и ти го знаеш много добре!
— Няма да се омъжваш в някакъв никому неизвестен заден двор в Англия! — отсича категорично Елинор. — Имаш ли представа кой е Люк? А имаш ли представа коя съм аз?!
— И какво общо има всичко това с нашата сватба?
— За човек със скромни интелектуални възможности ти си доста наивна — отбелязва Елинор и преспокойно отпива от шампанското си. — Това е най-важното социално събитие в живота на всички нас! И затова трябва да бъде направено както трябва! Със замах! Хотел „Плаза“ е ненадминато място за организирането на сватби. Този факт не може да не ти е известен.
— Но мама вече започна организирането на сватбата ни!
— Е, тогава да го прекрати! Ребека, не можеш да си представиш колко благодарна ще бъде майка ти, ако някой се заеме с организирането на сватбата вместо нея! От само себе си се разбира, че цялото събитие ще мине на мои разноски! Така че тя може да присъства като гост.
— Тя няма да иска да присъства като нечий гост! Това е сватбата на нейната дъщеря! И тя държи да бъде домакинята на събитието! Както и да го организира докрай!
— Е? — долита до нас весел глас. — Всичко ясно ли е вече? — Робин се появява обратно при нас и си прибира мобилния телефон.
— Уговорила съм да ни приемат, за да разгледаме Терасовидната зала днес, след този обед — отбелязва Елинор с леден глас. — Надявам се, че ще проявиш любезността най-малкото да дойдеш с нас, за да я видиш?
