Тай-пан полностью

Той махна с ръка към Скрагър, който отвори един моряшки сандък, извади вързоп и го подаде на Струан.

Вързопът съдържаше флаг с емблемата на лъва и дракона. Също и корабния дневник на изчезналия Скарлет клауд.

Струан отвори дневника на последната страница и прочете:

Струан затвори дневника.

— Всички ли убихте?

— Джонките не се числят към редовната ни флотилия, приятел, по-голямата част.

— Всички ли убихте?

— Те сами избиха себе си, тай-пан. Аз не бях там.

— Знаете какво представляват тези непрокопсаници, тай-пан — намеси се Скрагър. — Ако това бяха хора на У Фанг Чой… защо ще връща дневника, а? Историята стигна до неговите уши. Той ме изпрати да огледам мястото. Когато пристигнах там, на борда нямаше никакви хора. Нито тела. Нищо.

— Ограбихте ли го?

— Познавате морските закони, тай-пан. Корабът беше претърпял корабокрушение и беше изоставен. Спасихме половината товар. Шестнайсет топа, барут и гюллета.

— Къде е хронометърът?

Скрагър отмести погледа си.

— Е, на борда на моята джонка, разбира се, макар че не мога да си служа с него. Поне засега. Ще намеря някой да се грижи за него. Нека бъдем справедливи. Но знаете ли, тай-пан, знаете ли какво направиха онези мръсни негодници? Оставиха инструмента да спре. Представете си! Истината казвам, ей богу! Оставиха го да спре! Чак след седмици открихме един търговец, който знаеше лондонското време. Американец. Бостън Скайларк. — Скрагър се разсмя, после добави: — Четири от техните момчета решиха да дойдат с нас.

— А останалите?

— Оставихме ги на дрейф край Филипините. Близо до брега. Честна дума. Преди три или четири седмици.

У Куок се размърда на възглавниците, като се почесваше лениво.

— Последно, тай-пан, баща ми каза: „Десет таела на кораб не е много, за да ви осигурим свободно плаване. Десет таела на кораб и английският флаг получава протекцията на У Фанг Чой.“ Чух, че разполагате с нова котвена стоянка тук, в Хонконг. Съгласен ли сте?

— Мога да му дам един таел.

— Най-малко шест. Най-малко. Така каза баща ми, а той знае, че с вас се преговаря трудно. Шест!

— Един!

— Седнете. Да пием още грог. Ще донесат и ядене — каза У Куок.

— След пет минути този кораб ще хвръкне във въздуха и заложникът ще бъде обесен!

У Куок се оригна.

— Няма да обесите сина ми, приятелю.

— Разбира се, че не — отвърна презрително Струан. — Само едно бедно преоблечено момче.

У Куок се ухили самодоволно и отпи голяма глътка.

— Много сте хитър, тай-пан. Два таела на кораб тогава Съгласен ли сте? И слушайте какво ще ви кажа. Задръжте момчето — обесете го, хвърлете го във водата — ваше е. Изпратете го обратно и ние ще ви го обесим.

— Какво? — избухна Скрагър. — Момчето не е ваш син?

— Разбира се, Скрагър. Да не мислите, че съм глупак? — каза Струан дрезгаво. — Зная колко струва клетвата на подобна твар — тръгна гордо към вратата.

— Но нали аз и вие се заклехме — извика Скрагър ужасен. — Дадохме му честната си дума! Вие казахте, че това е ваш син. Така ми казахте, за бога!

— Тай-панът никога не би изпратил собствения си син на борда на нашия кораб. Защо аз да пращам моя син при него?

— Но аз му се заклех, за бога! Това е измама!

У Куок се изправи бавно.

— Наричаш ме измамник, приятел, така ли?

— Не, разбира се — побърза да отговори Скрагър, като се опита да прогони гнева от лицето си, — просто се заклех и държа на клетвата си. Това, което направихте, не е редно, съвсем не е редно. Това е всичко.

У Куок поклати уморено глава и се оттегли в покоите си.

— Варварите са много странни, приятел. Наистина са много странни.

Решетъчната врата се затвори след него.