— Долу, по дяволите! — изкрещя той и поведе атаката срещу Брок. Още хора полетяха напред и покосиха първите от моряците, които прииждаха от долните палуби.
Брок стреля и изстрелът отнесе лицето на един европеец, после мушна празния пищов в слабините на друг и заби камата си в изкривена от злоба небръсната физиономия. Спусна се към Скрагър, който отстъпи, дръпна спусъка на насочения си пистолет, но в същия момент Нагрек се блъсна в него и куршумът отлетя безобидно в мъглата. Скрагър се завъртя, изръмжа, замахна с камата си и леко го одраска, после се хвърли в ръкопашната схватка и отново се втурна към Брок. Заби камата си в един моряк, после Брок го сграбчи за врата и те паднаха, като се счепкаха с юмруци и колене. Брок ахна, когато камата на Скрагър изхрущя в лицето му. Той се изправи, отхвърли противника си и замахна към него. Скрагър навреме се претърколи и камата се счупи, като се заби в палубата. Брок намушка със счупения нож един китаец, който го бе стиснал за гърлото, а Скрагър изтича и се скри зад хората си.
Горт нападаше китайците на горната палуба, режеше, сечеше, докато в хълбока му потъна нож, той изпъшка и падна. Брок видя това, но остана на мостика да се бие и да убива.
Долу Лайза Брок заведе Тес и Лилибет в главната каюта.
— Не се страхувайте, момичета — каза тя и затръшва вратата от външната страна.
Застана на коридора с пищов във всяка ръка и още два в джоба. Ако на мостика се появеше враг преди края на боя, това щеше да означава, че мъжът й е мъртъв или в безсъзнание. Но още четирима пирати щяха да загинат, преди да стигнат до нея.
Предвождани от Скрагър, пиратите се сблъскаха с моряците на Брок и отново бяха отблъснати. Нови моряци се изсипаха на палубата с бой. Трима от тях се присъединиха към Брок близо до мостика и се нахвърлиха върху пиратите, като ги отблъснаха назад.
Една жегла удари Скрагър по гърба и той разбра, че битката е загубена. Веднага извика нещо на китайски, хората му прекратиха боя, изсипаха се като мишки в сампаните и изчезнаха. Скрагър скочи от носа и изчезна във водата. Брок сграбчи мускета на един от своите моряци и изтича до края на кораба. Стреля в главата на Скрагър, която изплува за миг на повърхността, но не улучи и тя изчезна отново. Брок изруга, после хвърли празния мускет в тъмнината.
Хората му започнаха да стрелят по сампаните, които се стопиха бързо в мъглата. Когато вече нямаше бягащи пирати, по които да стрелят, Брок заповяда всички мъртви и ранени врагове да бъдат хвърлени зад борда и насочи вниманието си към Горт.
От раната, която Горт прикриваше със стиснат юмрук, течеше кръв. С мъка отдели ръката на сина си. Ножът беше проникнал дълбоко под мишницата почти до гърба.
— Кашляш ли кръв, сине?
— Не, татко.
— Това е добре. — Брок избърса потта от лицето си и стана. — Донесете катран. И грог. Побързайте, за бога! Тези, които са ранени да дойдат тук! Останалите слезте в лодките и ни изтеглете към брега. Сега е прилив. Побързайте!
Нагрек се опита да прогони жестоката болка в главата си, кога то спусна лодките във водата. От раните на реброто му се стичащ кръв. Брок подаде на Горт чаша ром и щом катранът закипя на мангала, потопи в него една жегла и я поднесе към раната. Лицето на Горт се изкриви, но той не отрони звук. После Брок се погрижи за останалите ранени по същия начин.
— А мен, сър, забравихте ме — простена един от моряците, поставил ръка на гърдите си. На устните му беше избила кървава пяна, а раната на гърдите му всмукваше въздух и свистеше.
— Ти си мъртъв. По-добре кажи молитвата си — каза му Брок.
— Не! За бога, не! Дайте ми катран, сър. Моля ви! — И той започна да пищи.
Брок го ритна и морякът замря на място, а въздухът продължаваше да свисти и да се пени.
Брок помогна на сина си да стане. Щом се изправи, Горт застана здраво на краката си.
— Добре съм, по дяволите!
Брок го остави и отиде на кърмата. Лодките теглеха здраво. Водата не помръдваше.
— Тегли по-силно! — извика той. — Приготви предната котва, Нагрек!
Изтеглиха кораба на закътано място, докато водачът диктуваше монотонния припев, и когато Брок се увери, че са в безопасност, заповяда да спуснат котвата. Корабът се полюля с приливната вълна и застана неподвижен.
Брок повика шивача на платна.
— Слушам, сър! — каза старецът.
— Уший савани! — каза той и посочи седемте тела. — Използвай стария грот. Когато зазори, вържи им по една верига на краката и зад борда! Аз ще прочета молитвата, както винаги.
— Слушам, сър!
Брок се обърна отново към Горт:
— Кога, след като застъпи на вахта, заседнахме?
— Няколко минути по-късно. Не. Беше точно един бел. Сега си спомням ясно.
Брок помисли малко.
— Не бихме могли да се откъснем и за нула време да се окажем на брега. По никакъв начин. Трябва да са прерязали въжето в предишната вахта. — Брок погледна към Нагрек и той трепна. — По време на твоята вахта. На разсъмване двайсет камшика за тези, които ба на пост.
— Да, сър — каза Нагрек ужасен.
— Ако не беше ти, оня проклет пират щеше да ме застреля, така че ще го имам предвид, Нагрек.
После слезе долу.
