— Чинг-со се съгласи! Каза, че от шест седмици до два месеца сандъците със семената ще бъдат доставени в Хонконг, Ваше превъзходителство. Сега, за да бъде всичко изпълнено докрай, остава да изпратим Глесинг незабавно в Англия. Мисля, че Мери само си въобразява, че е влюбена. Жалко, че не можем да й дадем година-две време, за да разбере какво прави. Да можеше да се отърве от ежедневното му влияние…
Лонгстаф отново се закиска, като си спомни напразния опит на младежа да прикрие чувствата си. Среса косата си, отвори вратата и влезе в каютата, където беше картата. Огледа внимателно документите в сейфа и откри писмото, което Хорацио му бе превел преди седмици.
— Нямам повече нужда от това — каза той гласно. Скъса листа, наведе се навън от илюминатора и хвърли парченцата, които водата отнесе навътре в морето.
Може би наистина Глесинг ще трябва да си замине. Момичето е малолетно, а положението на Хорацио — твърде тежко. Ще решим и този въпрос. След като семената заминат за Индия.
Видя, че приближава голямата лодка на Струан. Сериозното лице на тай-пана напомни на Лонгстаф за маларията. Какво, по дяволите, да направим? Ще пропадне цялата стратегия за Хонконг.
Струан се взираше навън през прозорците на кърмата и чакаш чакаше търпеливо, докато Лонгстаф спря да говори.
— Честна дума, Дърк, имах чувството, че Чинг-со знаеше за откупа от шест милиона таела. Веднага го приготвиха. До последен грош. Много се извиняваше за опустошаването на Селцето. Каза, че го направили онези проклети анархисти — Триадите. Заповядано му е да направи пълно разследване и се надява, че веднъж завинаги ще може да ги разгроми. Предполага, че са заловили един от водачите им. Ако той не успее да измъкне нещо от този човек, никой друг няма да може да го стори. Той обеща веднага да ми съобщи имената на Триадите тук.
Струан се извърна от прозореца и седна в дълбоко кожено кресло.
— Това е много добре, Уил. Бих казал, че свършихте забележителна работа. Забележително добра!
Лонгстаф почувства голямо задоволство.
— Мога да кажа, че нещата се развиха по плана. Да, по въпроса за пирата У Куок. Лично бих предпочел вие да оглавите флотилията, но адмиралът беше твърдо против. Той сам ще я оглавява.
— Това е негово право. Да се надяваме, че тази вечер той ще свърши добра работа. Ще бъда много по-спокоен, когато потопи дявола.
— Точно така.
— Сега вашата задача е да спасите Хонконг, Уил. Само вие можете да го направите — каза Струан, като горещо се молеше поне още веднъж да накара Лонгстаф да осъществи плана, който можеше да спаси живота на всички. — Мисля, че е необходимо да заповядате всички незабавно да напуснат Хепи вели.
— Боже Господи, Дърк — извика Лонгстаф, — но ако направя това… това означава да напуснем и Хонконг!
— Куинс таун е маларичен. Поне Хепи вели. Следователно трябва да бъде опразнен.
Лонгстаф взе малко енфие с трепереща ръка.
— Не мога да заповядам това. Ще бъда отговорен за всички загуби.
— Да. Решението ви е да употребите шестте милиона таела, за да обезщетите всички.
— Господи! Не мога да направя това! — избухна Лонгстаф. — Среброто принадлежи на Короната. Короната… само тя… може да реши какво да прави с него!
— Решили сте също, че Хонконг е много ценен, за да бъде подложен на риск. Знаете, че трябва да напуснете това място много бързо. Вашият жест ще бъде достоен за губернатор.
— Изобщо не мога, Дърк! Това е невъзможно!
Струан се приближи до бюфета и наля две чаши шери.
— Цялото ви бъдеще зависи от това.
— А? Така ли? Как така?
Струан му подаде чашата.
— Вашият авторитет в двореца е свързан с Хонконг. Цялата ви азиатска политика, а оттук и азиатската политика на двореца, е съсредоточена в Хонконг. И това е правилно. Ако Хонконг не е в безопасност, губернаторът, който е представител на Нейно величество, няма да е в състояние да управлява както трябва Азия. Без да се построи град, нито вие, нито Короната ще сте в безопасност. Долината е мъртва. Значи трябва да се построи нов град, и то да се построи бързо. — Струан отпи с удоволствие. — Ако обезщетите незабавно тези, които вече са строили тук, вие веднага ще си възвърнете доверието им. Всички търговци ще ви подкрепят, а това ще ви е нужно в бъдеще. Не забравяйте, Уил, много от тях имат голямо влияние в двореца. Жестът ще бъде грандиозен, достоен за вас. Освен това, обезщетението всъщност се заплаща от китайците.
— Не разбирам.
