Сега Струан изглеждаше много по-различен в очите на сина си. През последните седмици Кълъм бе мислил много върху думите на баща си за богатството, властта и как да се използват те. Беше се сближил с Глесинг, като същевременно продължаваше да се движи в периферното полезрение на Лонгстаф. След гибелта на „Ноубъл хаус“ започна да забелязва прикритите усмивки и откритите подигравки и разбра, че когато човек е сам, без потекло или власт, той е беззащитен.
Струан забеляза алчността на Роб и Кълъм. „Вярно — каза си той, — но нека бъдем честни. Това правят парите с човека. Погледни себе си! Ти уби осем, не, десет души, за да запазиш богатството. Би убил и сто. Виж какво си принуден да направиш със сина си и брат си.“
— Има нещо, което съм длъжен да разясня и на двамата. Това сребро ми е дадено в заем. Срещу честната ми дума. Отговарям за него пред Джин-куа. Отговарям аз. Не „Ноубъл хаус“.
— Не разбирам, Дърк — каза Роб.
— За какво говориш, татко?
Струан извади една Библия.
— Първо, искам да се закълнете пред светата Библия, че това, което ще чуете, ще остане тайна.
— Необходимо ли е да се заклеваме? — попита Роб. — Разбира се, че на никого няма да кажем.
— Ще се закълнеш ли, Роб?
— Разбира се.
Двамата с Кълъм се заклеха, че ще мълчат. Струан постави Библията върху среброто.
— Това сребро ще бъде използвано за спасението на „Ноубъл хаус“ при условие, че когато и ако някой от вас стане тай-пан, ще бъде съгласен, първо: да посвети компанията изцяло на нуждите на Хонконг и на китайската търговия; второ: главната квартира на компанията да остане постоянно в Хонконг; трето: моите задължения и моят девиз да преминат изцяло върху Джин-куа и приемниците му; четвърто: да гарантирате, че приемникът, посочен от вас за тай-пан, ще направи същото, и последно — Струан посочи с ръка към Библията: — да се споразумеем още сега, че само християнин, роднина, може да стане тай-пан. Закълнете се в светата Библия, както ще накарате и вашия приемник да се закълне, че ще спазвате условията още преди контролът да бъде прехвърлен.
Последва мълчание. После Роб, който добре познаваше мисленето на брат си, попита:
— Знаем ли какви условия е поставил Джин-куа?
— Не.
— Какво друго има?
— Ще ви кажа, след като се закълнете. Можете да ми се доверите или не, както искате.
— Това не е много честно.
— Самото сребро не е честно спечелено, Роб. Трябва да съм сигурен. Това не е детска играчка. И в момента на нито един от вас не гледам като на роднина. В ръцете ни е цяло столетие! Две столетия!
— Очите на Струан блестяха яркозелени на слабата светлина на полюляващия се фенер. — Аз посвещавам „Ноубъл хаус“ на Китай и неговото време! Със или без вас двамата!
В стаята увисна напрежение. Раменете и вратът на Роб се обляха в пот. Кълъм впи очи в баща си поразен.
— Какво означава изцяло да посвети компанията за нуждите на Хонконг? — попита Роб.
— Означава да оказва помощ, да го защитава и да го превърне в постоянна търговска база. Търговска — защото ще открие път към Китай. Цял Китай. Ще приобщи Китай към лоното на нациите.
— Но това е невъзможно! — възрази Роб. — Невъзможно!
— Може би. Но „Ноубъл хаус“ ще се опита да направи точно това.
— Искаш да кажеш, че ще помагаме на Китай да се превърне в световна сила? — попита Кълъм.
— Да.
— Но това е опасно! — извика Роб. — Чиста лудост! И без това светът гъмжи от тревоги, че да помагаме на тази огромна маса езичници! Та те ще ни залеят. Всички нас! Цяла Европа!
— И сега всеки четвърти човек на земята е китаец, Роб. Имаме огромния шанс да им помогнем днес. Да ги научим на нашия начин на живот. Британския. Законност, ред и справедливост. Християнство. Някой ден те сами ще продължат. Но сега трябва да им покажем пътя.
— Но това е невъзможно. Никога няма да ги промениш! Никога! Няма смисъл!
— Това са условията. След пет месеца ти ставаш тай-пан. След време ще те наследи Кълъм — ако заслужава.
— О, Господи! — избухна Роб. — Към това ли си се стремил през всичките тези години?
— Да!
— Знаех, че си мечтател, Дърк. Но такова нещо — това е прекалено! Не знам дали е чудовищно или чудесно. Но аз не го разбирам!
— Възможно е — каза Струан и гласът му беше твърд. — Но това е условие за твоето оцеляване, Роби, както и за бъдещето на твоето семейство. След пет месеца ставаш тай-пан. Най-малко за една година.
— И по-рано съм ти казвал, Дърк, че това е още едно неправилно решение. — Лицето на Роб се изкриви от гняв. — Нито мога, нито съм достатъчно хитър, за да се справя с Лонгстаф или да задържа „Ноубъл хаус“ на предната линия в цялата тази интригантска война. Или пък да се разбера с китайците.
— А аз мога. И зная какъв риск поемам. Но Хонконг е вече наш. Войната ще свърши също тъй бързо, както и предишната. — Струан посочи среброто. — Всичко това е скала, която не може лесно да се разруши. Отсега нататък ще се използва за търговия. Ти си добър търговец.
— Не става дума само за търговия. Трябва да ръководя движението на корабите, да водя война с пирати, да се справя с Брок и още хиляди неща.
