— Разбира се, че знаех. — Кълъм се приближи до прозореца и се загледа в следата от кораба.
— Ти чартист ли си, Кълъм?
— Самият ти казваше, че Хартата е добра.
— Да, но също ти обясних и какво мисля за въстанието. Занимаваш ли се с активна чартистка дейност?
— Ако бях у дома, щях да се занимавам. Повечето студенти поддържат Хартата.
— Тогава, слава богу, че не си там. Щом е оглавил въстание, Бартоломю заслужава двегодишната присъда. Имаме добри закони и най-добрата парламентарна система в света. Промените не се извършват чрез въстания, бунтове и стачки.
— Какво още пише в писмото, татко?
За миг погледът на Струан се задържа върху гърба на сина му и в ушите му зазвучаха думите на Роналда. Мислено отбеляза да се вгледа по-внимателно в бъдеще в чартистките истории. После зачете отново:
„… Ежедневно в Глазгоу пристигат хора от Хайлъндс, където земевладелците продължават да ограждат земите на клановете и да отнемат техните рождени права. Злият демон, херцог Струан, Господ да го убие, набира полк за индийските колонии. Под знамето му се тълпят хора, примамени от обещанията му за плячка и земя. Носи се слух, че отново ще воюваме с проклетите американци за канадските колонии, а също разправят, че между онези дяволи — французите и руснаците избухнала война заради османските турци. Проклети французи! Сякаш не сме страдали достатъчно заради този сатана Бонапарт.
В тъжна страна живеем, синко. О, забравих да спомена, че има планове до пет години Глазгоу и Единбург да се свържат с железница. Ще бъде чудесно, нали? Може би ние, шотландците, ще се обединим, ще отхвърлим дявола англичанин и ще възкачим наш собствен крал. Прегръщам теб и брат ти. Целуни Кълъм от мен. Твоят почтен баща, Парлан Струан.“
Струан вдигна глава и се усмихна кисело:
— Все така кръвожаден.
— Ако херцогът набира полк за Индия, може и да мине оттук — каза Роб.
— Аха. И аз си помислих същото. Е, момко, ако някога полкът стигне до владенията на „Ноубъл хаус“, ще се върне у дома обезглавен, така че Господ да ни помага!
— Господ да ни помага! — повтори Кълъм.
На вратата се почука и стюардът влезе бързо с шампанско, чаши и чай.
— Капитан Орлов ви благодари от името на екипажа, сър.
— Поканете го заедно с Волфганг да дойдат при нас, когато свърши вахтата.
— Слушам, сър.
След като наляха виното и чая, Струан вдигна чашата си:
— Наздравица. За Уинифред, която възкръсна отново!
Пиха и Роб каза:
— Още една наздравица. За „Ноубъл хаус“. Дано никога повече не помислим да причиним зло един на друг!
— Съгласен! Отново пиха.
— Роб, пиши на нашите агенти, когато стигнем в Хонконг. Кажи им да открият директорите на нашата банка, които са виновни за просрочения кредит.
— Дадено, Дърк.
— А после, татко? — попита Кълъм.
— После ще ги унищожим — отвърна Струан, — тях и техните семейства.
Кълъм потръпна от неумолимата решителност, с която баща му изрече присъдата.
— Защо семействата им?
— А тяхната алчност не засегна ли нашите семейства? Нас самите? Нашето бъдеще? Години наред ще имаме да плащаме заради алчността им. Те ще платят в същия размер! Всички до един!
Кълъм стана и тръгна към вратата.
— Къде си тръгнал, синко?
— Отивам до клозета. Исках да кажа отходното място.
Вратата зад него се затвори.
— Съжалявам за това, което казах. Но то трябваше да стане.
— Зная. И аз съжалявам. Ти обаче си прав за Парламента. Там ще се концентрира все по-голяма власт и солидните търговски сделки ще се уреждат оттам. Аз ще се грижа за финансирането и двамата с теб ще наблюдаваме Кълъм и ще му помагаме. Все пак новината за Уинифред е чудесна, нали?
— Да.
— Разсъжденията на Кълъм по много въпроси са правилни, нали.
— Той е прекалено млад. Нали знаеш как отгледа Роналда децата — стриктно следваше евангелието. Някой ден Кълъм ще трябва да порасне.
— Какво ще правиш с Гордън Чен?
— Интересува те дали ще кажа на Кълъм? — Струан се беше загледал в морските гларуси. — Ще трябва да реша този въпрос щом се върнем в Хонконг.
— Бедният Кълъм. Не е лесно да си млад, нали?
Струан поклати глава:
— Никога не е лесно.
Роб помълча малко и каза:
— Помниш ли моето момиче — Минг Су?
— Да.
— Често се питам какво ли стана с нея и детето.
